— Какъв е отговорът тогава, умнико? — попита Блейк. — Може би ще ни кажеш нещо, което четирима от най-добрите патолози в страната не можаха да направят?
Ричър не отговори.
— Е, какъв е отговорът? — настоя Блейк.
— Не знам — отвърна Ричър.
— Страхотно. Не знаеш.
— Но ще разбера.
— Да. И как?
— Лесно. Ще намеря онзи тип и ще го попитам.
На шейсет и пет километра от Куонтико, на североизток, полковникът се намираше на около трийсет километра от кабинета си, след като бе пропътувал петнайсет километра. Беше взел служебния автобус от паркинга на Пентагона и бе слязъл недалеч от сградата на Конгреса. След това бе взел такси и бе слязъл пред главния терминал на летището. Униформата му беше в калъф за костюми, преметнат през рамо, и той можеше да обикаля билетните каси в най-натоварения час на деня, напълно анонимен сред гъмжилото от пътници.
— До Портланд, Орегон — каза той, — отиване и връщане, без фиксирана дата, туристическа класа.
Чиновникът въведе кода на Портланд и компютърът обяви, че за следващия полет има предостатъчно места.
— Излита след два часа — каза той.
— Добре — отговори полковникът.
— Мислиш, че ще го намериш? — каза Блейк.
Ричър кимна.
— Ще се наложи, нали? Това е единственият начин.
Всички се умълчаха. След малко Стейвли стана.
— Е, желая ти успех — каза той.
Излезе от стаята и леко затвори вратата след себе си.
— Няма да го намериш — обади се Поултън. — Защото грешиш за Каролайн Кук. Тя никога не е служила в снабдяването. Хипотезата ти издиша.
Ричър се усмихна.
— А аз знам ли всичко за процедурите на ФБР?
— Не, не знаеш.
— Тогава ти не ми говори за армията. Каролайн Кук е била кандидат за офицер. Напредвала е по бързата писта. Иначе не би попаднала във военното планиране. Когато предвидят някого за там, задължително преди това го изпращат за известно време във всички основни звена на армията, за да получи представа за всичко. Служебното досие, с което разполагате, не е пълно.
— Така ли?
Ричър кимна.
— Няма как иначе. Ако ти бяха дали информация за всичките й назначения, щеше да получиш още десет страници само за времето, преди да стане лейтенант. Ако поискаш допълнителни подробности от Министерството на отбраната, ще се убедиш, че все пак е била на място, което се връзва с моята хипотеза.
Всички се умълчаха. Чуваха само шумоленето на климатика и жуженето на повредена луминесцентна лампа. И тънкото свистене на работещия телевизор. Нищо друго. Поултън гледаше Блейк. Харпър гледаше Ричър. Блейк гледаше пръстите на ръцете си, които потропваха по масата.
— Можеш ли да го откриеш? — попита той.
— Някой трябва да го направи — отговори Ричър. — Вие няма да стигнете доникъде.
— Ще ти трябват ресурси.
Ричър кимна.
— Не бих се отказал от малко съдействие.
— Разбираш ли, че залагам на несигурни карти?
Ричър кимна.
— Това е по-добре, отколкото да заложиш чиповете си на губещи карти.
— Залогът е голям.
— Кариерата ти ли?
— Седем жени, не кариерата ми.
— Седем жени и кариерата ти.
Блейк кимна.
— Кажи ми, какви са шансовете?
Ричър сви рамене.
— Ако разполагам с три седмици — сто процента успех.
— Знаеш ли, че си нахално копеле.
— Не, просто съм реалист, това е всичко.
— От какво имаш нужда?
— От възнаграждение — отговори Ричър.
— Искаш да ти се плати?
— Разбира се. На вас ви плащат, нали? След като аз ще свърша работата, мисля, че е редно да получа нещо в замяна.
Блейк кимна.
— Когато намериш убиеца, ще говоря с Диърфийлд в Ню Йорк и той ще забрави за историята с Петросян.
— Плюс хонорар.
— Колко?
— Колкото прецените.
Блейк отново кимна.
— Ще помисля по въпроса. И Харпър ще се движи с теб, защото Петросян все още не е забравен.
— Добре, ще преживея присъствието й. Стига тя да изтърпи моето.
— Тя няма избор — каза Блейк. — Нещо друго?
— Уредете нещата с Козо. Започвам от Ню Йорк и ми трябва малко информация от него.
Блейк кимна.
— Ще му се обадя. Можеш да се срещнеш с него още довечера.
Ричър поклати глава.
— Утре сутрин. Тази вечер ще се видя с Джоди.
21
Срещата приключи и изведнъж всички се раздвижиха. Блейк слезе с асансьора на долния етаж, в кабинета си, за да се обади на Джеймс Козо в Ню Йорк. Поултън трябваше да проведе няколко телефонни разговора с офиса на Бюрото в Спокейн, за да провери докъде са стигнали с проверката на компаниите за куриерски услуги и за даване на коли под наем. Харпър отиде до бюрото за самолетни билети, за да уреди пътуването. Ричър остана сам в залата, загледан във фалшивите прозорци, сякаш се взираше в гледката навън.