— И тя ли смяташе така?
— Точно така. Като човек, чийто крак е прострелян. Фактът не може да бъде отречен, но човек може да го превъзмогне. И тя се справяше.
— А сега онзи тип я връща назад.
Ричър кимна.
— В това е проблемът. Като се крие зад някогашните истории със сексуалния тормоз, той всъщност бърка в отворена рана. Ако действаше направо, нямаше да е така. Мисля, че Рита щеше да го приеме като друг, различен проблем. Както еднокракият се справя с грипа например. А така изглежда като някаква подигравка с миналото й.
— И това те вбесява.
— Чувствам се отговорен за Рита. Ако й направи нещо, все едно, че ще го е сторил на мен.
— А хората не трябва да се шегуват с теб.
— Не трябва.
— Защо?
— Защото ще загазят здравата.
Тя кимна замислено.
— Убеди ме — каза тя. — Изглежда, си убедил и Петросян.
— Не съм се доближавал до него — отвърна той. — Дори не съм го виждал.
— Наистина си нахален, знаеш ли? Прокурор, съдия, съд, палач, всичко едновременно. А какво става с правилата?
Той се усмихна.
— Точно това са правилата. Който си има работа с мен, го установява много бързо.
Харпър поклати глава.
— Нали си спомняш, че трябва да арестуваме убиеца? Да го намерим и да го арестуваме. Ще го направим както трябва. По моите правила, става ли?
Той кимна.
— Вече се съгласих.
Келнерът дойде и застана до тях, готов да запише поръчката им. Взеха си по две ястия и изчакаха мълчаливо, докато им ги донесат. Докато се хранеха, също мълчаха. Порциите не бяха големи, но яденето беше вкусно, както винаги. И този път за сметка на заведението.
След кафето шофьорът от ФБР закара Харпър до хотела й, а Ричър отиде пеша до апартамента на Джоди. Беше сам и разходката му доставяше удоволствие. Влезе във фоайето, после се качи с асансьора и влезе в апартамента. Беше съвсем тихо, въздухът не помръдваше. Не светеше нито една лампа. Джоди я нямаше. Той запали лампите и спусна щорите, после седна на канапето и зачака.
22
Този път ще има охрана. Знаеш го със сигурност. Значи този път ще е трудно. Усмихваш се вътрешно и променяш фразата — този път ще бъде много трудно. Много, много трудно. Но не и невъзможно. Не и за теб. Предизвикателство, нищо повече. Включването на охраната в уравнението ще направи всичко по-интересно и ще доближи момента, в който талантът ти ще може да се разгърне истински. Предизвикателството ще носи наслада. И трябва да се преодолее.
Ти обаче не преодоляваш нищо, без да мислиш. Не побеждаваш без внимателно наблюдение и планиране. Охраната е нов фактор, така че се нуждае от анализ. Тук обаче е твоята сила, нали? Точният, безпристрастен анализ. Никой не е по-добър от теб в това. Доказа го многократно, нали? Цели четири пъти.
Какво тогава означава охраната за теб? Първият въпрос: кои са те? Тук, в пущинаците, далеч от цивилизацията, първото впечатление е, че ще си имаш работа с глупави местни ченгета. Няма непосредствен проблем. Те не са непосредствена заплаха. Проблемът е, че тук няма достатъчно местни ченгета, за да поемат всичко. В това малко селце, извън очертанията на Портланд, няма да има достатъчно ченгета, за да пазят двайсет и четири часа. Значи ще им е нужна помощ, а ти знаеш, че помощта ще дойде от ФБР. Това е сигурно. И можеш да предвидиш, че местните ченгета ще пазят през деня, а Бюрото ще поеме нощите.
При този избор очевидно няма да се занимаваш с агентите на ФБР. Ще избягваш нощта. При това положение е ясно, че ще избереш деня, когато между теб и нея ще стои само някое дебело местно момче, седнало в полицейска кола, пълна с опаковки от сандвичи и празни чаши от кафе. Освен това ще предпочетеш деня, защото денят е по-елегантното решение. Посред бял ден. Изразът ти харесва. Хората го използват непрекъснато, нали?
Престъплението беше извършено посред бял ден, шепнеш на себе си. Няма да е много трудно да се справиш с местните посред бял ден. Но дори и така да е, няма да предприемеш лекомислено каквото и да било. Няма да действаш прибързано. Ще наблюдаваш внимателно, от разстояние, докато разбереш каква е ситуацията. Ще инвестираш малко време във внимателно, търпеливо наблюдение. За щастие разполагаш с такова. И няма да е трудно да го направиш — мястото е планинско. Планините имат две особености. Две предимства. Преди всичко те вече са пълни с идиоти, облечени с якета и пуловери и с бинокли на шиите. И, второ, в планината лесно можеш да видиш точка А от точка Б. Просто се скриваш под някой връх или хълм, настаняваш се удобно и следиш какво става долу. И чакаш.