— Не зная дали някой се интересува вече — беше лаконичният глас на Ребка, който стресна Дариа с напомнянето къде се намират. — Току-що проверих хронометъра. Максимумът на летния прилив е преминал преди няколко секунди. Ние вече сме били в орбита.
Дариа се обърна да погледне надолу към Куейк. Нищо не се виждаше, освен мрак, облаци, а зад тях, на хоризонта, синьо-сивата сфера на Опал.
Летният прилив беше преминал. Излезе съвсем различен от онова, което си бе представяла. Дариа погледна към другите, легнали на пода, все още триещи очи, и изпита ужасно чувство на разочарование. Да види всичко, но да не разбере нищо! Цялото посещение на Куейк по време на летния прилив си оставаше неразгадана тайна, загуба на време и на човешки животи.
— Добрата новина е, че успяхме да излезем в орбита — Ребка отново говореше и Дариа почувства изтощение в гласа му. — Лошата новина е, че лупингът, който трябваше да направим преди няколко минути, ни отне малкото останала енергия. За това вероятно трябва да благодарим на Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Нямам никаква представа и всъщност не ме интересува какво става там, или какво се е случило на онзи, другия кораб. Надявам се Ненда и Х’сиал да са си получили заслуженото, но точно сега това е последната ни грижа. Разтревожен съм за нас. Без енергия не можем да се приземим на Опал или Куейк, или на която и да било друга планета. Комендантът Пери изчислява траектория, която ще ни изведе до Междинната станция. Ако имаме късмет, от там може би ще успеем да отидем на Умбиликал.
„Изчислява траектория — учуди се Дариа. — Нима може? Пери няма ръце, само обгорени чукани.“
Но той щеше да я изчисли с ръце или без ръце. И ако краката му бяха обгорени като моя, щеше да ходи на него. Щеше дори да тича, ако трябва. Ханс Ребка говори за късмет, но те не бяха имали голям късмет. По̀ скоро сами си бяха помогнали.
Никога вече няма да се присмивам на Фемъс Съркъл. Техните хора са мръсни и отвратителни, бедни и примитивни, но Ребка, Пери и останалите като тях имат нещо, което прави всички други в Съюза да изглеждат като бледи пособия на хора. Те имат воля за живот, независимо от обстоятелствата.
И тогава, защото непрекъснато ставаше по-отпусната и мудна от упойващата, леко опияняваща течност, която Калик беше инжектирал в нея, и защото Дариа Ланг никога не можеше да престане да мисли, дори когато искаше, един вътрешен глас й прошепна: Умбиликал! Отиваме на Умбиликал.
Последният от артефактите на Строителите. Тя бе сигурна, че всички го знаят. Една незначителна конструкция за мащабите на Строителите. Но този най-малък от всички артефакти беше на същото това място, в същото това време на максимума на летния прилив, към който сочеха всички останали артефакти.
Защо? Защо не сочеха към някой от поразяващите артефакти… на Парадокс или на Сентинел, на Елефант, на Кокун или на Ленс?
Това не е случайно — помисли си Дариа. — Това е загадка, над която заслужава да се помисли. Да забравим кашата, в която се намираме и за малко да помислим върху нея. Аз не мога да помогна на Ребка и на Пери, а във всеки случай не се и налага. Те ще се погрижат за мен. Затова нека да помисля.
„Какво представляват двете сфери, които излязоха от дълбините на Куейк. Колко дълго са стояли там? Защо са били там? Къде отидоха? Защо избраха точно този момент да се появят и какво направи черната сфера, та да вземе зардалския кораб със себе си?“
Въпросите останаха без отговор. Наркотичното вещество на Калик би се разнесло в кръвта й и Дариа изпадаше в безсъзнание. Много малко време й беше останало за мислене. Концентрацията й изчезна, енергията й се стопи, мисълта й скачаше безразборно от един въпрос на друг. Мигове я деляха от наркозния сън.
Но в последния миг, секунда преди умът й да пропадне в бездната, Дариа бе споходена от проникновение. Тя проумя значението на Куейк и летния прилив! Проумя неговата функция и може би тяхната роля в него. Помъчи се да продължи мисълта си и се опита да я задържи, като търсеше начин да я запомни.
Ала беше много късно. Все още не престанала да се бори, Дариа потъна в безпаметен сън.
Глава 23
Ребка се събуди от дълбокия сън като нервно животно, скачащо на крака с изострени сетива. В първия момент бе обхванат от паника.
Той беше допуснал фаталната грешка концентрацията му да намалее. Кой пилотираше кораба?
Единствената друга личност, наполовина компетентна колкото него, беше Макс Пери, ала той беше много пострадал, за да поеме пулта за управление. Можеха да се разбият на Опал, да паднат на повърхността на Куейк или да се изгубят завинаги в дълбокия Космос.