Выбрать главу

Други видеозаписи показваха разпадане на слингове на Опал под действието на огромни вълни, рушали и нагъвали океанското дъно.

Равен глас на диктор от Опал изброяваше жертвите: половината от населението на планетата — мъртво, и то от последните двайсет и четири часа; други петдесет процента от оцелелите — все още в неизвестност. Но дори още преди оценката от щетите да беше пълна, възстановяването бе започнало. Всички живи на Опал бяха на непрекъсваема работна смяна.

От излъчваната емисия Ребка разбра, че хората на Опал са повече от заети. Ако неговата група се приземи там, те не можеха да очакват помощ.

Той пристъпи напред и потупа леко Грейвс по рамото. Съветникът трепна, извъртя се на стола си и се усмихна.

— Аха! Завръщане от света на фантазиите! Както виждате, капитане… — той размаха слабата си ръка нагоре, а след това към екрана на дисплея. — … нашето решение да наблюдаваме летния прилив на Куейк, а не на Опал, в края на краищата се оказа разумно.

— Ако бяхме останали на повърхността на Куейк по време на летния прилив, съветнико, вече да сме станали на пепел. Ние просто сме щастливци.

— О, по-големи щастливци сме, отколкото си мислите. И то много преди летния прилив — Грейвс посочи към Калик, която работеше на дисплеите с един преден крайник, а с другия въвеждаше числа в джобен компютър. — Според нашата хименоптска приятелка Опал е пострадал по-силно от Куейк. Калик извършва изчисления на енергията във всеки момент от напускането на повърхността. Тя е съгласна с коменданта Пери… Повърхността трябва да е била далеч по-активна, отколкото по време на най-голямото сближаване между небесните тела. Докато бяхме там цялата енергия все още не е била освободена. Действал е някакъв прецизен механизъм за съхранение и освобождаване на енергията на приливната вълна. Без него планетата би била необитаема за хора много преди нашето напускане. Но с него по-голяма част от енергията е била пренасочена за друга цел.

— Съветнико, на Куейк беше доста страшничко. Елена Кармел е мъртва. Атвар Х’сиал и Луис Ненда може би също са мъртви.

— Мъртви са.

— Радвам се да го чуя. Не зная дали разбрахте, но те бяха на орбита около Куейк по време на летния прилив и се опитаха да ни свалят. Заслужават това, което ги е сполетяло. Но защо сте толкова сигурен, че са мъртви?

— Дариа Ланг е видяла кораба на Ненда да се носи към Гаргантюа с твърде голямо ускорение, за да остане жив човек или сикропеанец. Сигурно са се смазали вътре в него.

— Корабът на Ненда имаше мощен звезден двигател. Никое локално поле не би могло да го хване.

— Ако искате да спорите по този въпрос, капитане, ще трябва да се обърнете към Дариа Ланг. Тя е видяла какво е станало, аз не съм.

— Тя спи.

— Все още?

— Когато Д’жмерлиа се зае с крака й, тя изпадна отново в безсъзнание, но аз съм изненадан, че още не се е събудила — Грейвс се извърна ядосано. — Какво искате?

Д’жмерлиа нерешително докосна ръкава му, докато Калик подскачаше и подсвирваше от възбуда.

— С голямо уважение, съветник Грейвс — Д’жмерлиа отиде при него и коленичи. — Но ние с Калик, без да искаме чухме онова, което казахте на капитан Ребка… че господарят Ненда и Атвар Х’сиал са се спасили от Куейк, после са били запратени на Гаргантюа и са били смазани от ускорението.

— По посока на Гаргантюа мой ло’фтиански приятелю. Може би не към самата Гаргантюа. Професор Ланг беше доста категорична по въпроса.

— Извинявам се, трябваше да кажа по посока на Гаргантюа. Почитаеми съветнико, ще бъде ли възможно Калик и моята скромна личност да бъдат освободени от задълженията си за няколко минути?

— О, разбира се. И недей да раболепничиш, знаеш, че не понасям това — Грейвс ги отпрати с махане на ръка. Когато извънземните се спуснаха към долната палуба на капсулата, той се обърна към Ребка: — Е, капитане, ако не искате да се отдадете отново на съня, предлагам да слезем долу и да проверим състоянието на коменданта Пери и професор Ланг. Имаме достатъчно време. Още няколко часа Умбиликал няма да ни предложи достъп до Опал. А нашата официална мисия на системата Добел завърши.

— Вашата може би е свършила, но моята не е.

— Ще свърши, капитане, много скоро ще свърши — усмихващият се скелет както винаги беше възмутително спокоен и самоуверен. — Вие дори не знаете каква е моята истинска мисия. Вас са ви изпратили да разберете какво не е наред с комендант Пери, да научите какво го задържа в тази глуха линия на система Добел… и да го излекувате.

Ребка седна на седалката пред пулта за управление.