— Откъде, по дяволите, научихте? — гласът му прозвуча по-скоро озадачено, отколкото ядосано.
— Ясно откъде — от самия комендант Пери. Той има приятели и източници за информация в главното управление на Фемъс Съркъл и е научил защо сте изпратен тук.
— Тогава сигурно знае, че все още не съм разбрал. Неслучайно ви казах, че моята мисия не е завършена.
— Не е вярно. Вашата официална мисия почти е завършена. Разбирате ли, капитане, аз зная какво се е случило на Макс Пери седем години по-рано. Подозирах го, преди да дойдем на Куейк и то се потвърди, когато разпитах коменданта под въздействието на седативите, които взе. Беше достатъчно да се зададат правилни въпроси. А аз зная как да го направя. Повярвайте ми и ме изслушайте.
Джулиъс Грейвс се премести до монитора, извади от джоба си запаметяващ прибор с размери на бучка захар и го сложи в машината.
— Това е само звуков запис, разбира се. Но вие ще познаете гласа, макар да изглежда много по-млад. Върнах паметта му седем години назад. Ще пусна само част от записа. Никаква цел не оправдава личните страдания да бъдат направени обществено достояние.
Ами все още беше весела и игрива въпреки топлината. Тя се смееше и тичаше пред мен, назад към колата, която щеше да ни откара на Умбиликал. Беше само на няколкостотин метра, но аз бях започнал да се уморявам.
— Хей, почакай! Аз трябва да нося апаратурата.
Тя се завъртя, дразнейки ме.
— О, хайде. Макс! Научи се да се забавляваш. За какво са тези неща? Остави ги тук… Никой няма да забележи, че ги няма.
Въпреки невъобразимия шум около нас и потта, стичаща се по тялото ми, тя ме накара да се усмихна. На Куейк беше адски горещо.
— Не мога да ги оставя, Ами… Това не е лична собственост. Аз съм отговорен за нея. Почакай ме.
Но тя продължи да се смее. Дори затанцува върху странно видоизменената повърхност, крехката, трептяща земя на летния прилив…
Преди да успея да се приближа към нея, тя изчезна. Просто изчезна, за част от секундата. Куейк я погълна. Единственото, което можах да взема със себе си, беше болката…
— Има още, но няма да го пускам — Грейвс спря записа. — Нищо, за което вие не можете да се досетите или не трябва да чуете. Ами е загинала в разтопена лава, не в кипящата кал. Макс Пери видя отново онзи трептящ, нагрят въздух в котловината Пентаклайн… но твърде късно, за да спаси Елена Кармел.
Ханс Ребка вдигна рамене.
— Дори вие да сте узнали, какво е държало Макс Пери в неговата черупка, това не е най-съществената част от моята задача. Аз трябва да го излекувам, а не зная откъде да започна.
Сегашното му чувство за безпомощност и некомпетентност бяха временни, само страничен ефект от изтощението, последвало след дните напрежение. Но това не го правеше по-малко реално.
Той погледна един от дисплеите на стената, който показваше плуващ слинг, обърнат и разбит от връхлитащите морски вълни. Всичко, което можеше да се види, беше пустиня от черна, хлъзгава кал, от която стърчаха преплетени корени. Той се зачуди дали някой би могъл евентуално да оцелее, когато се обърне слинг.
— Нима можете да извадите някой от седемгодишна депресия? Аз не зная как.
— Разбира се, че не знаете. Аз съм специалист в тази област, не вие — Грейвс рязко се обърна и се насочи към стълбата. — Хайде — каза той през рамо, — време е да видим какво става на долната палуба. Аз мисля, че онези досадни извънземни готвят бунт, но за момента ще го отминем без внимание. Сега трябва да поговорим с Макс Пери.
Грейвс отново ли полудяваше? Ребка въздъхна. Заради доброто старо време, когато пилотираше през облаците на Куейк и се чудеше дали ще издържат втора турбуленция, той последва другия мъж до втората палуба на капсулата.
Д’жмерлиа и Калик не се виждаха никъде.
— Казах ви — напомни му Грейвс. — Долу в товарния трюм са. Тези двамата кроят нещо. Помогнете ми.
С помощта на недоумяващия Ребка съветникът пренесе Макс Пери, а след това и Джени Кармел на горната палуба на капсулата. Дариа Ланг, все още мърмореща насън, на границата на съзнанието, беше оставена завързана с предпазните колани.
Грейвс постави Макс Пери и Джени Кармел на седалките под деветдесет градуса един към друг и ги завърза в това положение.
— Поставете допълнителни колани — каза той на Ребка.
— И внимавайте да не докосвате пострадалите ръце на Пери… Но помнете, не искам никой от тях да може самичък да се освободи. Ще се върна след минута.
Грейвс направи едно последно слизане до долната палуба. Когато се върна, носеше в дясната си ръка две спринцовки за подкожни инжекции.