— Дариа Ланг се събужда — каза той, — но нека най-напред се погрижим за тези двамата. Няма да отнеме много време — той инжектира Пери в рамото с едната спринцовка, а Джени Кармел с другата. — Вече можем да започнем — Грейвс започна да брои на глас.
Инжекцията за събуждане на Макс Пери беше силна. Преди Грейвс да стигне до десет, Пери въздъхна, завъртя глава от едната страна на другата и бавно отвори очи. Той огледа каютата с мрачен и безучастен поглед, докато не видя намиращата се все още в безсъзнание Джени Кармел. Тогава простена и отново затвори очи.
— Вие сте буден — каза Грейвс с укорителен тон. — Не се унасяйте отново. Имам проблем и се нуждая от вашата помощ.
Пери само поклати глава, без да отваря очи.
— След няколко часа ще сме на Опал — продължи Грейвс. — И животът ще започне да се връща в нормалното си русло. Но аз съм отговорен за рехабилитацията на Джени Кармел. Е, на Шаста и на Миранда ще има официално следствие, но не можем да позволим това да попречи на програмата за рехабилитация. Тя трябва веднага да започне. А смъртта на Елена я прави много трудна. Знам, че връщането на Джени на Шаста с всичките тези спомени за нейната сестра-близначка, преди да е започнала да се възстановява, може да бъде катастрофално. От друга страна аз самият трябва да се върна на Шаста и след това да отида на Миранда за официално даване на показания за геноцид.
Той замълча. Пери все още не беше отворил очи.
Грейвс се наведе по-близко и заговори тихо:
— Пред мен стоят два въпроса за отговор. Къде трябва да започне рехабилитацията на Джени Кармел? И кой трябва да контролира процеса на рехабилитация, ако аз не съм тук? Ето защо се нуждая от вашата помощ, коменданте. Реших, че програмата за рехабилитация на Джени трябва да започне на Опал, и предлагам вие да я провеждате.
Грейвс най-после успя да го изведе от летаргията. Пери трепна и се надигна, но ремъците го задържаха. Налетите му с кръв очи широко се разтвориха.
— За какво, по дяволите, говорите?
— Мислех, че съм достатъчно ясен — Грейвс се усмихна. — Но ще го кажа отново. Джени ще остане на Опал най-малко още четири месеца. И докато е там, вие ще отговаряте за нейното здравословно състояние.
— Вие не можете да направите това!
— Страхувам се, че грешите. Попитайте капитан Ребка, ако не ми вярвате. В случаи като този един член на Съвета има пълната власт да прибегне спешно към рехабилитация. И всеки може да бъде заставен да помага. Включително и вие.
Пери погледна към Ребка, после отново към Грейвс.
— Няма да го направя. Аз си имам свои задължения… ангажиращи всичкото ми време. А Джени се нуждае от специалист. Нямам представа какво трябва да правя при проблем като нейния.
— Можете да се научите — Грейвс кимна към другия стол, където Джени бавно се събуждаше в резултат на по-слабата инжекция. — Тя започва да слуша. Като първа стъпка можете да й кажете всичко за Опал. Не забравяйте, коменданте, че тя никога не е била там. За известно време той ще бъде неин дом, а вие знаете за него повече от всеки друг.
— Почакайте минутка! — Пери се бореше с предпазните колани. Той извика към Грейвс, който вече извеждаше Ребка от стаята. — Ние сме завързани. Не можете да ни оставите така. Погледнете я.
Джени Кармел изобщо не правеше усилия да се освободи от коланите. По бледите й бузи течаха сълзи. Тя гледаше с ужас или възхищение осакатените ръце на Пери.
— Съжалявам — отвърна Грейвс през рамо, докато двамата с Ребка слизаха към долната палуба на капсулата. — Този въпрос ще го обсъдим по-късно, сега не мога. Капитан Ребка и аз трябва да се погрижим за нещо много спешно на долната палуба. Само ще се върнем.
Ребка изчака, докато се отдалечат достатъчно, за да не се чува, преди да заговори отново на Грейвс.
— Сериозно ли говорите?
— Завинаги съм сериозен.
— Няма да стане. Джени Кармел е още дете. Сега, когато Елена е мъртва, тя не иска дори да живее. Вие знаете колко близки бяха двете, толкова близки, че предпочитаха да умрат заедно, отколкото да бъдат отделени една от друга. А Пери сам има нужда от помощ… Той не е в състояние да се грижи за нея.
Джулиъс Грейвс се спря на долния край на стълбата. Обърна се и погледна Ханс Ребка. За първи път на лицето му нямаше нито усмивка, нито гримаса.
— Капитане, винаги, когато се нуждая от човек, който да излети с претоварен, останал без енергия кораб като „Съмър Дриймбоут“ от планета, която се разпада под нас, и да ни изведе в Космоса ще се обръщам към вас. Вие сте много добър във вашата работа — вашата истинска работа. Но ще ми направите услуга, ако допуснете, че същото може да е вярно и за мен? Не е ли възможно аз също да мога да свърша добре моята работа?