— Но това не е ваша работа.
— Което само показва, капитане, колко малко знаете за задълженията на един член на Съвета. Повярвайте ми, онова, което върша, е моята работа. Или предпочитате да се обзаложим? Аз казвам, че Макс Пери и Джени Кармел имат по-голям шанс да се излекуват един друг, отколкото вие или аз можем да направим нещо полезно за тях. Както казахте, тя е дете и има нужда от помощ… а Пери е мъж, който отчаяно желае да окаже някому помощ. От години той търси изкупление за своя грях, задето е позволил на Ами да отиде с него на Куейк по време на летния прилив. Не разбирате ли, че това изгаряне на ръцете му ще помогне да подобри душевното си състояние? Сега той има възможност да постигне пълно опрощение. А вашата работа на Опал е приключена. Можете да напуснете още днес Опал. Пери чудесно ще се справи — Грейвс щракна с пръсти и подаде ръка на Ребка. — Искате ли да се обзаложим? Кажете сумата.
Не се наложи Ребка да отговаря, тъй като пред тях прозвуча един гневен глас.
— Не зная на кого да благодаря за това и нямам намерение да питам. Но някой ще ме извади ли оттук? Чака ме работа.
Беше Дариа Ланг, напълно в съзнание, бореща се да се измъкне от предпазните колани. Съвсем не звучеше като учен-теоретик пристигнал за първи път на Опал, макар че все още й липсваха практически умения. В усилията да се освободи тя беше успяла така да се оплете, че висеше надолу с главата и не можеше да си помръдне ръцете.
— Тя е изцяло на твоите грижи, капитане — каза неочаквано Грейвс. — Аз отивам да намеря Д’жмерлиа и Калик — той мина през люка отстрани на каютата и се изгуби от поглед.
Ребка отиде при Ланг и огледа оплетените колани. Той все по-малко и по-малко разбираше какво става. След спасяването от Куейк всички, освен него трябваше да могат да си починат. Вместо това, изглежда, всички имаха да вършат работа. Дариа Ланг звучеше нетърпеливо и гневно.
Той се пресегна, дръпна леко единия край на предпазния колан, после по-силно другия. Резултатът беше задоволителен. Коланите се разхлабиха и Дариа Ланг тупна леко на пода. Той й помогна да се изправи на крака и беше награден с изненадана, смутена усмивка.
— Защо аз не можах да го направя? — тя стъпи внимателно на пострадалия си крак, вдигна рамене и продължи по-смело. — Последното нещо, което помня, беше, че пристигнахме на Умбиликал и Грейвс, и Калик ме вдигнаха от медицинската носилка. Колко дълго съм спала… и кога сме поели към Опал?
— Не знам колко дълго сте спала, но са минали двайсет и три часа от летния прилив — Ребка погледна часовника си. — Почти двайсет и четири. След два часа трябва да се приземим на Опал. Ако изобщо е възможно да се кацне долу. Тук е станал истински катаклизъм. Няма защо да бързаме обаче. На борда имаме достатъчно храна и вода. В тази капсула можем да живеем седмици. Ако се наложи, дори да се върнем назад по Умбиликал до Междинната станция и да останем там неопределено дълго.
— Няма начин — Дариа поклати глава. — Не мога да си позволя да чакам. Бях в съзнание само няколко минути, но цялото това време прекарах да проклинам онзи, който ме натъпка с дрога. Ние трябва да слезем на повърхността на Опал и вие да ми намерите кораб.
— Да се върнете у дома? Толкова ли е спешно? Някой на Сентинел Гейт знае ли кога ще се върнете?
— Никой не знае — Дариа Ланг хвана Ханс Ребка за ръка и се облегна на него, докато вървяха към миниатюрния камбуз на капсулата. Тя седна и без да бърза, си наля гореща напитка. Накрая се обърна към него. — Грешите, Ханс. Не се каня да се върна на Сентинел Гейт. Каня се да отида на Гаргантюа. И ще ми трябва помощ.
— Надявам се, че не я очаквате от мен — Ребка погледна настрани, усетил пръстите й върху бицепсите си. — Вижте, аз зная, че корабът на Ненда беше отвлечен там и че те са мъртви. Но вие не искате да бъдете умъртвена. Гаргантюа е газов гигант, замръзнал свят… Ние хората не можем да живеем там, нито сикропеанците.
— Не съм казала, че онзи кораб и сферата са отишли точно на Гаргантюа. Аз не мисля така. Смятам, че мястото, на което трябва да отида, е вероятно една от луните на Гаргантюа. Но няма да узная това, докато не отида на място.
— Ще отидете и какво ще правите? Ще върнете два трупа. Кого го е грижа какво е станало с техните тела? Атвар Х’сиал ви остави да умрете, а тя и Ненда изоставиха Д’жмерлиа и Калик. Дори да са живи, а вие знаете, че не са, те не заслужават да им се помогне.