— Съгласна съм с вас. Но не за това искам да ги последвам — Дариа подаде на Ребка една чаша. — Успокойте се, Ханс. Изпийте това и ме изслушайте. Зная, че хората от Фемъс Съркъл смятат, че всички от Съюза са непрактични и некомпетентни както ние смятаме, че вие сте изостанали провинциалисти, които не обичат да се къпят…
— Ха!
— Но ние с вас сме заедно от известно време, достатъчно дълго, за да знаем, че това са глупости. Вие признавате, че аз съм най-малкото добър изследовател. Нищо не си измислям. Така че позволете ми да ви разкажа какво видях, не какво мисля. Всички останали тук могат да не виждат смисъл в това, но аз вярвам, че вие ще си направите правилни заключения. Моля ви, първо ме изслушайте, после помислете и чак след това реагирайте… Не обратното — тя се премести по-близо до Ребка и се разположи така, че на него му беше трудно да направи каквото и да било друго, освен да я слуша. — Когато излязохме от облаците на Куейк, вие бяхте твърде ангажиран с пилотирането на кораба, за да гледате назад, а всички останали в задната част бяха заслепени от Мандъл и Амарант. Така че никой не видя онова, което видях аз — Куейк се отвори, дълбоко във вътрешността си и оттам излязоха два обекта. Единият отлетя надалеч, извън равнината на галактиката. За по-малко от секунда го изгубих от погледа си. Вие видяхте другия. Той отлетя към Гаргантюа и отнесе със себе си кораба на Луис Ненда. Това беше съществено, но не то беше важното! Всички казват, че Куейк бе прекалено спокоен, въпреки летния прилив. Разбира се, аз зная, че когато бяхме там, долу, ние мислехме, че е прекалено бурен, но не е било така. Макс Пери непрекъснато повтаряше: „Къде отива всичката тази енергия?“ Е, сега знаем отговора на този въпрос. Тя се е трансформирала и акумулирала, така че когато дойде подходящото време, Куейк да може да се отвори и да изхвърли онези две тела… космически кораби, ако мислите, че са такива…
Аз видях това да става и си дадох отговор на нещо, което ме озадачава от месеци, много преди да напусна Сентинел Гейт… Защо Добел? Защо такова незначително място, искам да кажа, е избрано за такова важно събитие?
Идеята за посещение на Добел ми дойде, когато изчислих времето и мястото на отклонението на влиянията на всички артефакти. Имаше едно уникално решение — Куейк по време на летния прилив. Но когато го предложих, специалистите по Строителите ми се присмяха. Те казаха: „Вижте, Дариа, ние приемаме, че на системата Добел има един артефакт — Умбиликал, но той представлява само малка част от технологията на Строителите. Нещо, което сме разбрали, нещо, което не е нито загадъчно, нито толкова грандиозно, нито толкова сложно. Ние не смятаме, че всички дейности на Строителите са фокусирани в такава второкласна конструкция, и то в такава маловажна част на галактиката…“ Извинявайте, Ханс, но аз цитирам, а хората от Съюза така гледат на световете от Фемъс Съркъл.
Ребка вдигна рамене.
— Не се извинявайте — каза той навъсено. — Мнозина от нас имат същото мнение за световете Съркъл, макар че живеем тук. Опитайте се да изкарате една седмица на Тюфел, ако можете да издържите.
— Е, каквото и да казват за Фемъс Съркъл и за Умбиликал те не могат да оспорят данните от статистическите анализи. Фактически те самите ги установиха повторно, така че всичко сочеше към Добел и Куейк по време на летния прилив. Те трябваше да се съгласят с мен. Но истината е, че аз по-скоро бях принудена да се съглася с тях. Нямаше никакъв смисъл на място като Добел да се случи нещо толкова важно. Искам да кажа, аз бях тази, която описа в каталога Умбиликал като „един от най-простите и най-разбираем от всички артефакти на Строителите!“ Останалите само повториха казаното от мен. Така че, когато пристигнах тук, аз бях озадачена. Още по-озадачена бях, когато се опитахте да изведете от Куейк всички. Аз не можех да възприема Добел като точка на отклонение… Но после видях онзи пулсиращ лъч да тръгва от Гаргантюа надолу и наблюдавах как Куейк се отвори пред очите ми. И точно преди да припадна, разбрах, че сме изпускали нещо очевидно… Всички сведения за структурата на галактиката съдържаха един и същ коментар:
Системата Добел е едно от природните чудеса на местния спирален ръкав. Не е ли чудно как взаимодействието на гравитационните полета на Амарант, Мандъл и Гаргантюа е отпратило Добел в така добре балансирана орбита… така добре разположена орбита, че на всеки триста и петдесет хиляди години всички играчи се нареждат точно в една линия летния прилив и голямото сближаване на небесните тела. Поразително, нали?