Тя отиде до оръфания край на слинга, свали обувките си и се наведе напред да загребе шепа морска вода. Този риск беше готова да поеме.
Пийна няколко глътки от шепата си. Водата беше блудкава, не беше като солената морска вода на Земята. Имаше вкус по-скоро на кръв.
Сложното химическо равновесие на планета като Опал я накара да клекне отново и да се замисли. В свят без континенти потоците и реките не можеха непрекъснато да внасят соли и основи от дълбоките недра под кората. На морското дъно сигурно се извършваше микропросмукване на предисторически метан и по-висши въглеводороди, които се абсорбираха във водните пластове. Равновесието земя-вода беше коренно различно от това на света, който тя познаваше. Наистина ли ситуацията беше стабилна? Или на Опал и Куейк продължаваше еволюцията отпреди онзи травматичен час преди около четиридесет милиона години, когато са били захвърлени в тяхната съвсем нова орбита около Мандъл?
Тя извървя сто метра навътре в сушата и седна по турски на тъмнозелена дюна.
Високо в покритото с облаци небе като ярко петно се показваше звездата родител. Оставаха най-малко още два часа до разсъмване. Сега, когато бе разгледала по-отблизо Опал, тя все пак го видя като добре устроен, дружелюбен свят, съвсем не като бясно вилнеещата фурия от нейното въображение. Сигурно хората могат да живеят тук дори по време на летния прилив. И ако условията на Опал бяха толкова благоприятни, възможно ли бе този на неговия близнак, Куейк, да са съвсем различни?
Ако заключенията й бяха верни, сигурно щеше да е много различен. Тя погледна към сивеещия хоризонт, на който не се виждаха нито лодки, нито друга земя и за хиляден път проследи хода на своите разсъждения, които я бяха докарали на Добел. Колко убедителни бяха онези резултати, минималните остатъци от най-малките квадрати? За нея такова точно съвпадение на данните не можеше да е случайно. Но ако резултатите бяха толкова убедителни и неоспорими, защо и други, освен нея бяха достигнали до същите заключения?
Отговорът беше само един. Тя беше облагодетелствана в своите разсъждения, защото никога не бе пътувала между звездите. Човечеството и неговите извънземни съседи бяха свикнали да мислят за пространството и разстоянията с категориите на двигателя Боуз. В междузвездното пътуване се използваше точната мрежа от възли Боуз. Старата геодезична измерителна система за разстояние между две точки вече беше без значение. От значение беше броят на преходите Боуз. Само обитателите на Арк или може би по-старите колонисти, които пълзяха през Кролспейс, можеха да видят промяна в артефакт на Строителите, генериращ сигнален вълнов фронт, разпространяващ се от точката на неговото зараждане и движещ се през галактиката със скоростта на светлината. И само някой като Ланг, очарован от всичко, свързано със Строителите би могъл да се запита има ли отделни места и времена, където всички онези сферични вълнови фронтове се пресичат.
Всеки аргумент поотделно изглеждаше слаб, но взети заедно, те бяха напълно убедителни. Отново я обзе гняв. Тя беше на точното място… или щеше да бъде, ако можеше просто да напусне Опал и да отиде на Куейк! А вместо това, беше оставена в една сънлива страна на мечтите.
Страна на мечтите. Докато мислеше над тези думи, зад нея се чу стържещо бръмчене. Една фигура, излязла сякаш от кошмарите й, прелетя във въздуха, протегна напред крака и кацна точно пред нея.
Дариа не изкрещя само защото гърлото й не можа да произведе някакъв звук.
Застаналото пред нея същество вдигна два от тъмнокафявите си крака от земята и се изправи над нея. Тя видя тъмночервена, сегментирана долна страна и къс врат с лъщящи дипли в червено и бяло. Вратът завършваше с бяла глава без очи два пъти по-голяма от нейната. Нямаше уста, но от средата на лицето излизаше тънко хоботче, извиваше се надолу и влизаше в една торбичка върху провисналата буза.
Дариа чу серия от остри треперещи писукания. Жълти отворени рога по средата на широката глава се обърнаха да сканират тялото й. Над тях чифт светлокафяви мустачки, непропорционално дълги дори за тази голяма глава, се разгънаха и образуваха двуметрови ветрила, които леко потрепериха на влажния вятър.