Тя изпищя, отстъпи назад и се препъна във високите растения, сред които стоеше. Тогава с дълъг, плъзгащ се скок се появи втора фигура и клекна пред раковинообразното туловище на първата. Беше друго членестоного, почти също толкова високо, но с тяло като тояга, не по-дебела от ръката на Дариа. На тънката глава на съществото доминираха лимоненожълти фасетъчни очи без мигли. Те се завъртяха да я огледат.
Дариа усети миризма на мускус, сложна и непозната, но не неприятна. В следващия миг устата на второто малко същество се отвори.
— Атвар Х’сиал ви поздравява — каза един тих глас с неправилна, но разбираема човешка реч.
Първото същество не каза нищо. Когато първоначалният шок премина, Дариа можеше отново да мисли рационално.
Беше го виждала на снимки. Нищо в тях не загатваше за такова голямо и застрашително присъствие, но първото пристигнало същество беше сикропеанец, индивид от доминиращите видове на Сикропеанската федерация от осемстотин свята. Второто трябва да беше неин преводач, от по-долен вид, какъвто се казваше, че всеки сикропеанец трябва да има, за да общува с хора.
— Аз съм Дариа Ланг — произнесе бавно тя.
Другите две същества бяха толкова извънземни, че изражението вероятно нямаше никакво значение за тях. Тя все пак се усмихна.
Настъпи пауза и Дариа усети отново непознатата миризма. Двата жълти рога на сикропеанеца се обърнаха към нея. Тя видя, че вътрешността им е покрита с множество фини тънки спирални тръбички.
— Атвар Х’сиал поднася извиненията си — една от многоставните ръце на мълчаливия сикропеанец махнаха надолу да посочат по-малкото животно до краката си. — Ние мислим, че може би ви стреснахме.
Това трябва да беше най-омаловажаващото изказване на годината. Беше объркващо да чуеш думи, които произхождат от ума на определено същество, а се изказват чрез устата на друго. Но Дариа знаеше, че родният свят на сикропеанския вид беше облачно кълбо, обикалящо около по-тъмна звезда червено джудже. В тази стихийска среда сикропеанците не бяха развили зрение. Вместо чрез очи те „виждаха“ чрез ехолокация, използвайки високочестотни акустични импулси, излъчвани от надиплените резонатори на бузите им. Върнатият сигнал се приемаше от жълтите отворени рога. Като страничен полезен ефект от това „зрение“ сикропеанците знаеха не само големината, формата и разстоянието до всеки обект в областта на тяхното зрение, но можеха да използват и Доплеровата сонография, за да определят скоростта, с която се движи целта.
Но това имаше и недостатък. С узурпирания за зрение слух комуникацията между сикропеанците трябваше да се извършва по някакъв друг начин. Те вършеха това химически, „говорейки“ помежду си чрез предаване на феромони — ароматни съобщения, чийто променящ се състав им осигуряваше пълен и богат език. Един сикропеанец не само знаеше какво му казват другите от неговия вид. Феромоните му позволяваха и да го чувства, директно да възприема техните емоции. Разгънатите антени можеха да детектират и идентифицират отделна молекула между хилядите различни миризми, носени от въздуха.
За сикропеанците всяко същество, което не излъчва подходящи феромони, не може да се комуникира. Те можеха добре да ги „виждат“, но не и да ги чувстват. Към тези нищожества спадаха и хората. Дариа знаеше, че контактите между сикропеанци и хора са били напълно невъзможни, докато сикропеанците не създали в тяхната федерация видове, които да могат както да говорят, така и да произвеждат и възприемат феромони.
Тя посочи към другото същество, което беше извъртяло жълтите си очи така, че едното да гледа към нея, а другото към сикропеанеца Атвар Х’сиал.
— А ти кой си?
Последва продължителна напрегната тишина. Накрая малката уста с дългите мустачки-приемни антени се отвори отново.
— Името на преводача е Д’жмерлиа. Той е с ниска интелигентност и не играе никаква роля в тази среща. Моля не обръщайте внимание на неговото присъствие. Атвар Х’сиал е този, който иска да комуникира с вас, Дариа Ланг. Искам да поговорим за планетата Куейк.
Очевидно Атвар Х’сиал използваше другия по същия начин, както на по-богатите светове на Съюза използваха сервизни роботи. Но беше необходим много сложен робот, за да изпълнява трика с превода, извършван от Д’жмерлиа… По-сложен от всеки робот, за който Дариа беше чувала, освен тези на Земята.