Дариа изпита недоверие, но предпазливостта й беше смесена с вълнение и очакване. Сикропеанката почти беше прочела по-раншните й мисли. Ако Ребка и Пери се съгласят да й разрешат да отиде на Куейк, чудесно. Но ако… тогава може да влезе в действие друг механизъм.
И не просто някакъв механизъм, а акция, предназначена да я отведе до нейната цел… по време на летния прилив.
Дариа чуваше свистенето на въздуха, който непрекъснато минаваше през дихателните отверстия на сикропеанката. От хоботчето на Атвар Х’сиал сълзеше тъмнокафява течност, лицето без очи приличаше на демон от лош детски сън. Черната осемкрака лепкава фигура на Д’жмерлиа беше измъкната от същия кошмар.
Но хората се бяха научили да не обръщат внимание на външността. Никои две същества, които имаха еднакви мисловни процеси и общи цели, не може да бъдат истински чужди едно на друго.
Дариа се наклони напред.
— Много добре, Атвар Х’сиал. Интересувам се да чуя какво имаш да ми кажеш. Кажи ми повече.
Тя сигурно не беше готова да се съгласи с нищо, но, разбира се, нямаше да й навреди, ако чуе.
Глава 6
Умбиликал и капсулите, които пътуват по него, са съществували най-малко четири милиона години, преди хората да колонизират Добел. Подобно на всяка друга конструкция на Строителите Умбиликал е направен да бъде дълговечен. Системите работеха идеално. Той ги беше изследвал основно, но въпреки че анализите разкриваха много за производствените методи на Строителите, те не разкриха нищо за тяхната физиология или навици.
Дишали ли са Строителите? Капсулите бяха направени от прозрачен материал и нямаха никакъв въздушен шлюз.
Спали ли са Строителите, как са поддържали физическата си форма? Нямаше нищо, което можеше да се идентифицира като легло или място за почивка, или средства за отмора и тренировки.
Но Строителите сигурно поне са яли и са имали физиологични екскреции. Макар че пътуването от Опал до Куейк продължаваше много часове, нямаше никакви средства за съхранение или за приготвяне на храна, никакви средства за събиране на отходни продукти.
Единственото несигурно заключение, до което хората-инженери можаха да достигнат, беше, че Строителите са били големи. Капсулите бяха огромни — цилиндър, дълъг над тридесет метра и почти толкова широк, и целият празен. От друга страна нямаше никакво доказателство, че са били използвани от самите Строители… Може би те са били предназначени само за превозване на товари. Но ако е така, защо вътре в тях има пултове за управление, които позволяват да се променя скоростта на движение по Умбиликал?
Докато историците спореха за природата и характера на Строителите, а теоретиците се тревожеха за необяснимите елементи в тяхната култура, по-практичните умове се заловиха да пригодят Умбиликал за използване от колонисти. На Куейк имаше минерали и горива. На Опал и двете липсваха, но той предлагаше жизнено пространство и благоприятен климат. Транспортната система между двете планети беше много ценна, за да бъде оставена неизползвана.
Започнаха с комфорта, за да направят пътуването между двата модула на планетния дублет удобно. Не можеха да променят основната големина и форма на капсулите. Подобно на повечето изобретения на Строителите, те бяха интегрирани модули, неподатливи на структурни модификации и почти неунищожими. Направиха ги лесно да се затварят херметично и ги комплектуваха с шлюзове за излизане на открито и апаратура за регулиране на налягането в тях. Монтираха прости кухни, заедно с тоалетни, медицински възли и кабини за почивка. Накрая, в съответствие с дискомфорта на намиращите се на планетата хора от големи височини, прозрачните вътрешности преградиха с панели, които можеха да бъдат поляризирани до непрозрачно сиво. Главният илюминатор за наблюдение беше в горния край на капсулата.
Когато приближиха до Куейк, Ребка остана недоволен от последната модификация в тяхната кола. Докато се издигаха към Междинната станция и над нея, той се бе наслаждавал на интригуващата гледка на планетата пред тях толкова много, че бе оставил изследването на самата Междинна станция за по-късно. Смяташе, че ще продължи да вижда все повече и повече подробности от Куейк до самото кацане. Но още на неколкостотин километра над повърхността колата неочаквано се обърна с горната част надолу. Вместо Куейк, той неочаквано беше обърнат към неносещата никаква информация и направо дразнеща гледка на сменящата се облачна покривка над Опал.