— Можете ли да ни завъртите обратно? Нищо не мога да видя — каза Ребка на Макс Пери.
— Не, освен ако не искате останалата част от пътя да пропълзим като охлюви — Пери вече беше нервен от очакване. — Всеки момент ще влезем в атмосферата на Куейк. Колата трябва да бъде с долната част надолу, за да има аеродинамична стабилност, иначе ще трябва да се движим много бавно. Фактически… — той спря и лицето му се напрегна от съсредоточаване. — Чуйте.
На Ребка му трябваше един миг, за да го чуе. После ушите му доловиха съвсем слабо пронизително свистене, проникващо през стените на капсулата. Това беше първото доказателство за контакт с Куейк — триене на спускащата се капсула с разредения въздух. Скоростта на слизане трябваше да се намали.
Пет минути по-късно се прибави друго усещане. Бяха достатъчно ниско за изравняване на налягането и в капсулата започна да навлиза въздух от Куейк. Слаба миризма на сяра изпълни вътрешността. В същото време капсулата се олюля и се разтресе от напора на ветровете. Ребка усети някаква повишена сила да го дърпа надолу към тапицираната седалка.
— Три минути — каза Пери. — Това е последното намаляване на ускорението.
Ребка го погледна. Щяха да се приземят на планета, която Пери беше описал като опасна за посетители, но в гласа и на лицето му нямаше и следа от страх. Той проявяваше нервност, но това можеше да бъде възбуда и очакване на човек, завръщащ се у дома след много дълго отсъствие.
Щом Куейк бе такъв смъртоносен капан, как беше възможно това?
Машината намали и спря. Вратата тихо се отвори. Ребка последва Пери навън и почувства, че съмненията му се потвърждават. Излязоха от капсулата и стъпиха на повърхността на синьо-сива прашна равнина, покрита тук-там с тъмнозелени храсти и охрави лишеи. Тя, разбира се, беше суха и гореща, а миризмата на сяра в следобедния въздух се усещаше прекалено силно. На по-малко от километър той съзря блестящата повърхност на вода и около нея по-високи растения, а близо до тях стадо бавно движещи се животни. Приличаха на тревопасни и кротко се хранеха.
Нямаше никакви изригващи вулкани, никакви земни трусове, никаква чудовищна подземна дейност. Куейк беше мирна, сънлива планета, дремеща в маранята. Нейните обитатели явно се адаптираха към по-високите температури, които щяха да настъпят с летния прилив.
Преди Ребка да може да каже нещо, Пери се огледа и поклати глава.
— Не знам какво става тук — лицето му изразяваше недоумение. — Казах, че ще имаме проблем и бях съвсем сериозен. Невероятно тихо е, а ни делят по-малко от тридесет дни от летния прилив, най-големия досега.
Ребка вдигна рамене. Ако Пери играеше някаква скрита игра той не можеше да я прозре.
— На мен всичко ми изглежда чудесно.
— Така е. И точно това е необичайното — Пери махна с ръка да обхване цялата гледка наоколо. — Не би трябвало да изглежда така. Бил съм тук по това време на годината много пъти. Вече трябваше да има земетръси, изригвания… и то големи. Трябваше да ги чувстваме под краката си. Трябваше да има десет пъти повече прах във въздуха — звучеше искрено объркан.
Ребка кимна, завъртя се бавно на триста и шестдесет градуса и огледа внимателно околността.
Точно пред тях се намираше широката основа на Умбиликал. Тя се допираше до повърхността, но липсваха механични въжета. Връзката беше електромагнитна, полева, създадена от богатата на метал повърхност на Куейк. Пери беше казал, че това е необходимо поради нестабилността на повърхността на планетата при наближаване на летния прилив. Звучеше приемливо и в съответствие с твърдението на Пери за действащите сили при настъпване на явлението. Защо иначе Строителите нямаше да го укрепят с истински въжета? Но само приемливостта не правеше твърдението непременно вярно.
Отвъд Умбиликал, по посока на залязващия диск на Мандъл, се простираше мрачна верига от ниски виолетово-сини планини в прашния въздух. Върховете бяха еднакви по големина и разположени необичайно равномерно. Суровият им профил и стръмен ъгъл на извисяване ги правеше да приличат на вулканични. Но Ребка не виждаше над тях никаква плащеница от пушек нито някакво друго доказателство за скорошно изригване. Той погледна по-внимателно. Почвата под краката му беше равна и без пукнатини, без никакви оголени места сред растителността, които да свидетелстват за неотдавнашно разкъсване на повърхността.
И така, това ли беше Куейк, голямата и ужасна планета? Ребка беше спал спокойно в среди десет пъти по-опасни. Без да каже дума, той тръгна към езерото.
Пери забърза след него.
— Къде отивате? — беше нервен и напрегнат.