— Искам да хвърля един поглед на онези животни. Ако е безопасно.
— Трябва да е безопасно. Но нека аз да мина отпред — гласът на Пери беше развълнуван. — Познавам терена.
Много мило и деликатно от твоя страна — помисли си Ребка. — Само че не виждам на терена нищо, което се нуждае от предварителен оглед. Тук-там по почвата имаше неголеми участъци оголени вулканични скали и надробени базалтови отломъци, сигурен знак за стара вулканична активност, а повърхността беше неравна и трудна за ходене. Но за Ребка ходенето не беше по-трудно, отколкото за Пери.
С приближаването към водата теренът стана по-равен. Близо до езерото свежа тъмнозелена морава, която беше успяла да намери опора върху сухите иначе скали. Малките животни, всичките тревопасни, побързаха да потърсят укритие в нея от приближаващите странници. Тревопасните останаха там, докато двамата мъже не се приближиха на няколко метра, после се промъкнаха боязливо към езерото. Бяха същества с много крака, със загладени овални гърбове и радиална симетрия, с усти, разположени по цялата им обиколка.
— Знаете какво ме смущава, нали? — неочаквано попита Ребка.
Пери кимна.
— Всичко това — Ребка посочи растителния и животински свят около тях. — Твърдите, че когато наближи летният прилив, хора не трябва да идват на Куейк. Уверявате ме, че не можем да оцелеем тук, от което се предполага, че трябва да съобщя на Джулиъс Грейвс и на другите, че не им се разрешава посещение и с това да загубим приходите, които ще донесат тези посещения за Добел. А те стоят тук — той посочи животните, които бавно отиваха към водата. — Очевидно за тях оцеляването не представлява никакъв проблем. Какво могат те, което ние не можем?
— Две неща — двамата бяха достигнали до езерото. Поради някаква причина, Пери вече се бе отърсил от своята нервност. — Преди всичко те напускат твърдата повърхност на Куейк по време на летния прилив. Животните, които ще срещнете на Куейк или умират преди летния прилив и след преминаване на лятото навсякъде се излюпват снесените от тях яйца, или прекарват в летаргия… Скриват се за през лятото. Всички онези тревопасни са амфибии. След няколко дни част от тях ще влязат в езерото, ще се заровят дълбоко в тинята на дъното и ще прекарат в сън, докато стане отново безопасно да излязат. Ние не можем да направим това. Най-малкото вие и аз не можем. Може би сикропеанците могат.
— И ние можем да направим нещо подобно. Можем да създадем жизнена среда, куполи на дъното на езерото.
— Добре. Ние бихме могли, но аз се съмнявам, че Дариа Ланг и другите ще се съгласят. Във всеки случай това е само половината от историята. Аз казах, че те правят две неща. Другото, което правят, е, че бързо се размножават. Всеки сезон по едно голямо ново котило. Ние можем да се чифтосваме колкото си искаме, всеки ден, но не можем да създадем такова потомство — в шегата на Пери нямаше хумор. — Тук те са принудени да го правят. Годишната смъртност на животните и растенията на Куейк е над деветдесет процента. Еволюцията наистина е свършила добра работа, така че те максимално са се адаптирали. Въпреки това девет от всеки десет ще умрат по време на летния прилив. Искате ли да опитате при такъв шанс? Ще позволите ли Дариа Ланг и Джулиъс Грейвс да рискуват?
Това беше силен аргумент… ако Ребка искаше да приеме твърдението на Пери за опасностите на летния прилив. А досега той не бе пожелал това. Едно по-голямо приближаване на Мандъл, в съответствие с твърденията на Пери за въздействието на летния прилив, ще предизвика големи приливни вълни върху Куейк. В това никой не би могъл да се съмнява. Но не беше ясно колко от тези земни приливни вълни ще повредят повърхността. Флората и фауната на Куейк беше оцеляла в продължение на повече от четиридесет милиона години. А това включваше безброй големи сближавания, макар че не е имало хора, които да ги регистрират. Защо да не оцелее с лекота още веднъж?
— Да тръгваме — Ханс Пери беше решил.
Мандъл скоро щеше да залезе и той искаше да напуснат планетата, преди да останат само на слабата светлина от Амарант. Ребка беше убеден, че Пери не му казва всичко. Мъжът явно имаше свои собствени причини да се опитва да държи хората настрана от Куейк. Но дори Макс Пери да беше прав, Ребка не можеше да оправдае изолирането на Куейк. Просто не съществуваше доказателство, което той може да изпрати на правителството на Фемъс Съркъл, че този свят наистина е опасен.
Всички аргументи изглежда доказваха точно обратното. Местните животни може би имаха трудности с оцеляването през летния прилив, но те не притежаваха човешките знания и ресурси. Като изхождаше от онова, което можа да види, Ребка реши да остане тук през летния прилив.