— Зная. Само че един човек на Пеликан Уейк все пак решил да изведе хората от света много преди да получат кометния душ. Той разполагал с изкопаемо доказателство за промените, нали? Това е класически случай… Човекът на място е знаел повече, от който и да било друг отдалечен на светлинни години можел да знае. Той пренебрегнал инструкциите на собственото си главно управление и станал герой.
— Не съвсем. Бил е мъмрен за постъпката си — колата се беше приземила и рулираше по космодрума и Ребка беше готов да изостави темата. Времето не беше подходящо да каже името на въпросния герой. И макар че беше мъмрен публично, той беше поздравен лично за дързостта да се противопостави на писмените инструкции на координатора на сектора. Фактът, че неговите непосредствени началници умишлено не му бяха казали за тези писмени инструкции, никога не беше споменаван. Това, изглежда, бе част от официалната политика на Фемъс Съркъл: специалистите по решаване на проблеми работят по-добре, когато не знаят прекалено много. Той все повече и повече се убеждаваше, че когато го изпратиха на Добел, не му бяха съобщили достатъчно факти.
— Всичко, което казвам, е, че вие ще бъдете изправен пред подобна ситуация на Опал — продължи той. — Когато равновесието на една система е нарушено от периодично действаща сила, нарастването на силата може не просто да доведе до по-голямо нарушаване на равновесието. Могат да настъпят колебания и промени до напълно различно крайно състояние. Да предположим, че приливните вълни на Опал станат достатъчно големи, за да си взаимодействат хаотично? Тогава навсякъде ще възникне турбуленция… водовъртежи и водни фонтани. Чудовищни солитони, може би, изолирани единични вълни, високи няколко километра.
— Корабите няма да издържат, нито слинговете. Бихте ли могли да евакуирате всички, ако се наложи, по време на летния прилив? Нямам предвид по море… а извън планетата?
— Съмнявам се — Пери изключи двигателя и поклати глава. — Мога да бъда още по-категоричен. Не, не бихме могли. И къде ли бихме ги откарали? Гаргантюа има четири спътника, големи почти колкото Опал, а два от тях имат собствена атмосфера. Но тя е от метан и азот, не от кислород… а и са прекалено студени. Единственото друго място е Куейк — той погледна към Ребка. — Предполагам, вие сте се отказали от идеята някой да отиде там.
Проливният дъжд, който се лееше, докато летяха към Старсайд, беше престанал и колата спря близо до сградата, определена от Пери за квартира на Дариа Ланг.
Ханс Ребка стана вдървено от седалката и разтри колене. Ако Дариа Ланг ги чакаше, тя сигурно беше чула приближаването на въздушната кола. Но около сградата нямаше никаква следа от нея. Вместо това под надвисналата стреха стоеше висок, приличен на скелет мъж с голяма плешива глава и гледаше пристигащата кола. Той държеше над главата си ярък чадър. Блестящият бял мундир със златни еполети и светлосини апликации можеше да е изтъкан само от дитроново влакно.
Отдалеч изглеждаше елегантен и внушителен, въпреки че лицето и главата му бяха пурпурночервени от радиацията. Когато се приближиха, Ребка видя, че устните и веждите му трепкат неконтролируемо.
— Знаехте ли, че ще го заварим тук? — Ребка посочи с пръст под нивото на прозореца в колата, така че новодошлият да не може да го види. Не беше необходимо да споменава самоличността на странника. Членове на съвета на Съюза рядко се виждаха, но униформата им беше позната на всеки вид и всеки свят в спиралния ръкав.
— Не. Но не съм изненадан — Макс Пери задържа вратата на колата, така че Ребка да може да слезе. — Отсъствахме шест дни и неговото разписание е съвпаднало с този интервал от време.
Мъжът не помръдна, когато Пери и Ребка слязоха от колата и забързаха към подслона. Той сгъна чадъра си и остана половин минута, без да обръща внимание на дъждовните капки, които падаха на плешивата му глава с изпъкнало чело.
— Добър ден. Но не и добро време — посрещна ги той. — И научавам, че още повече ще се влошава — гласът, силен и глух, с нотка на безкомпромисност в изискания акцент на роден на Миранда, напълно отговаряше на човека. Той вдигна лявата си китка, където беше трайно отпечатана идентификация. — Аз съм Джулиъс Грейвс. Предполагам, че сте получили съобщение за моето пристигане.
— Получихме — кимна Пери.
Гласът му прозвуча разтревожено. Присъствието на член на Съвета, от който и да е свят беше достатъчно да накара повечето хора да се замислят за миналите си прегрешения или да коригират границите на своята власт. Ребка се чудеше дали Грейвс няма втора задача за своето посещение на Опал. Но едно нещо знаеше — членовете на Съвета бяха безкрайно заети и не обичаха да си губят времето с дреболии.