— Информационните бюлетини не дават подробности за целта на вашето посещение — каза той и протегна ръка. — Аз съм капитан Ребка, на вашите услуги, а това е комендант Пери. Каква е целта на посещението ви на системата Добел?
Грейвс не помръдна. Той остана мълчалив още пет секунди. Най-после наклони глава, кимна и силно кихна.
— Може би е по-добре да ви отговоря на въпроса вътре. Простудил съм се. Стоя тук от изгрев-слънце в очакване да се върнат другите.
Пери и Ребка се спогледаха. Другите? И откъде би трябвало да се върнат?
— Тръгнали са преди осем часа — продължи Грейвс, — по време на моето пристигане. Според синоптичната прогноза… — дълбоко вкопаните му очи се замъглиха. За секунда настъпи тишина. — … космодрумът Старсайд ще бъде връхлетян от буря със сила от пета степен. За несвикнали с условията на Съркъл такива бури сигурно са опасни. Аз съм разтревожен и искам да говоря с тях.
Ребка кимна. На един въпрос вече имаше отговор. Дариа Ланг бе придружена на Опал от някого или от някои, и то не от Фемъс Съркъл. Но кои са те?
— По-добре проверете в бюлетина за пристигналите — каза Ребка тихо на Пери. — Вижте кой е пристигнал.
— Проверете, ако желаете — Грейвс го погледна. Светлосините очи сякаш проникваха в мозъка на Ребка. Съветникът се отпусна на един плетен стол от жълта тръстика и папур, подсмръкна и продължи: — Но не е необходимо да проверявате. Аз мога да ви уверя, че към Дариа Ланг от Четвъртия съюз на Опал са се присъединили Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа от Сикропеанската федерация. След като узнах за тях, прегледах досиетата и на тримата. Те са това, за което се представят.
Ребка направи изчислението и се накани да отвори уста, но Пери го изпревари:
— Това е невъзможно!
Грейвс ги изгледа. Намиращите се в непрекъснато движение вежди трепнаха.
— Един ден, казахте, откакто сте пристигнали тук — отбеляза Пери. — Ако сте изпратили запитване през най-близката точка на мрежата Боуз още с пристигането си тук и то е било предадено през възлите и моментално му е отговорено, общото време не може да бъде по-малко от един пълен стандартен ден… или три опалски дни. Зная го, защото достатъчно пъти съм го правил.
„Пери е съвсем прав — помисли си Ребка. — И е много по-бърз, отколкото си представях. Но той прави една тактическа грешка. Членовете на съвета не лъжат и той си търси белята, като ги подозира в лъжа.“
Но Грейвс се усмихна — за първи път, откакто се бяха срещнали.
— Благодарен съм ви, комендант Пери. Вие опростихте следващата ми задача — той извади една идеално чиста бяла кърпа от джоба си, избърса влажната си гола глава и потупа голямото си изпъкнало чело.
— Откъде мога да зная това, питате вие. Аз съм Джулиъс Грейвс, както вече казах. Но в известен смисъл съм също и Стивън Грейвс — той се облегна назад на стола си, затвори очи за няколко секунди, примигна и продължи: — Когато бях поканен да вляза в Съвета, на мен ми бе обяснено, че ще трябва да зная историята, биологията и психологията на всички интелигентни и потенциално интелигентни видове в целия спирален клон. Обемът на тези данни надвишава капацитета на всяка човешка памет. Тогава ми предложиха да избера: или имплантиране на неорганична памет с висока плътност… достатъчно обременителна и тежка, поради което главата и вратът ми ще се нуждаят от скоба (това се предпочита от членовете на съвета на общността Зардалу), или да развия един вътрешен мнемоничен близнак, един втори чифт мозъчни полукълба израснали от тъкан от моя мозък и използвани единствено за архив и припомняне. Той щеше да се разположи в моя собствен череп, отзад в мозъчната ми кора с минимално черепно разширение.
— Аз избрах второто. Бях предупреден, че тъй като новите полукълба са неразделна част от мен, тяхната ефективност за запомняне и припомняне ще се влияе от физическото ми състояние… дали съм уморен, дали вземам някакъв вид стимуланти… Казвам ви това, за да не си мислите, че съм необщителен, ако откажа някое питие, или че съм маниак, интересуващ се единствено от собственото си здраве. Трябва да внимавам с почивката и със стимулантите, иначе мнемоничният интерфейс ще се повреди. А Стивън не обича това.
Той се усмихна и точно когато неочакван порив на вятъра удари ниската сграда отвън, по лицето му преминаха противоречиви чувства. Плетените стени потрепериха.
— Онова, което не ми бе казано — продължи той, — беше, че моят вътрешен мнемоничен близнак може да развие собствено съзнание… самосъзнание. И това се случи. Както казах, аз съм Джулиъс Грейвс, но съм и Стивън Грейвс. Той е източник на моята информация за Дариа Ланг и за сикропеанеца, Атвар Х’сиал. И така, можем ли да продължим с нашата работа?