— Стивън може ли да говори? — попита Ребка. Макс Пери изглеждаше изпаднал в шок. Един член на Съвета да си вре носа в работата на някого беше достатъчно лошо… но двамата — това вече беше прекалено. И винаги ли Джулиъс Грейвс ръководи нещо? От често променящото му се изражение можеше да се заключи, че вътре в него се води някаква борба.
Грейвс поклати глава.
— Стивън не може да говори. Той също не може да чувства, вижда, пипа или чува, освен ако аз не изпратя моите сензорни входни сигнали на мнемонично съхранение през прибавения телесен калосъм. Но Стивън може да мисли… по-добре от мен, според него. А и ми казва, че има повече време за мислене от мен. И ми изпраща сигнали, своите собствени мисли под формата на спомени. Аз мога да ги преведа достатъчно добре, така че повечето хора биха повярвали, че Стивън директно говори. Например… — той помълча няколко секунди. Когато заговори отново гласът му беше забележимо по-младежки и по-жив: — Здравейте. Радвам се да бъда на Опал. Никой не каза, че времето тук ще бъде толкова гадно, но доброто на това, че съм тук, е, че мокър от дъжд не се бои — гласът се върна към предишния глух гробовен тон: — Моите извинения. Стивън има слабост към неубедителните шеги и ужасно чувство за хумор. Признавам, че аз също позволявам да ставам твърде зависим от знанията на Стивън. Например той съхранява по-голяма част от нашата информация за условията на тази планета, докато моите познания са крайно недостатъчни. Съжалявам за своята леност. А сега, можем ли да продължим с деловата работа? Аз съм тук на Добел във връзка с един съвсем невесел въпрос.
— Убийство — промърмори Пери след дълга пауза.
Бурята почти беше достигнала своя апогей и когато воят на вятъра се усили, той стана видимо по-неспокоен. Неспособен да стои неподвижен, Пери закрачи пред прозореца, като гледаше към буйно люлеещите се папрати и високата трева или нагоре, към бягащите облаци, обагрени от ръждивата светлина на Амарант.
— Убийство — повтори той. — Серийно убийство. Това се казва във вашето искане да посетите Опал.
— Така е. Но само защото не исках да съобщя по мрежата Боуз за по-сериозно обвинение — сега Джулиъс Грейвс определено не се шегуваше. — По-точната дума е геноцид. Ще я смекча, ако искате, до подозрение за геноцид.
Той се огледа и замълча. Пороят се усили и заблъска стените и покрива. Двамата други мъже бяха замръзнали — Макс Пери, неподвижен пред прозореца, Ханс Ребка седнал на края на стола си.
— Геноцид. Подозрение за геноцид. Има ли съществена разлика? — попита най-после Ребка.
— Не, от известна гледна точка — пълните устни се изкривиха и трепнаха. — Надявам се да я намеря тук, на Опал. Няма законодателен акт за ограничения във времето или пространството за разследване както на едното, така и на другото. Но ние имаме само косвени улики без доказателства и без признания. Моята задача е да потърся такива. Възнамерявам да ги намеря на Опал.
Грейвс бръкна в гарнирания със синьо джоб на сакото си и извади два куба с образи.
— Колкото и да изглежда невероятно, това са обвинените в престъпление, Елена и Джени Кармел, на двадесет и една стандартни години, родени и израснали в Шаста. И както можете да видите, еднолични близначки.
Той поднесе кубовете към двамата мъже. Ребка видя само две млади жени, силно загорели, с големи очи и приятна външност, облечени в еднакви дрехи в кафяво-червено и светлокафяво. Но Макс Пери очевидно видя нещо друго в тези картини. Той ахна, наведе се напред, взе кубовете и се вторачи в тях. Минаха повече от двадесет секунди, преди напрежението да изчезне от лицето му и да вдигне глава.
Джулиъс Грейвс наблюдаваше двамата мъже. Ребка неочаквано почувства, че замъглените му уж очи нищо не пропускат. Изражението на замисленост и ексцентричност може да е истинско, а може и да е поза… но под него се криеше необичайно силен интелект. А и глупаци не стават членове на съвета.
— Вие изглежда познавате тези девойки, комендант Пери — каза Грейвс. — Познавате ли ги? Дори и случайно да сте ги срещнали жизненоважно е да знам кога и къде.
Пери поклати глава. Очите му бяха по-светли от обикновено.
— Не. Само за момент, когато видях кубовете си помислих, че те са… едни други момичета, които преди много време познавах.
— Едни момичета? — Грейвс почака, а след това, когато стана ясно, че Пери няма да каже нищо повече, продължи: — Няма да скрия нищо от вас и категорично настоявам вие да не скриете нищо от мен. С ваше разрешение ще позволя на Стивън да ви разкаже случая. Той има най-пълна информация, а на мен ми е трудно да говоря, без емоцията да изкриви моите твърдения.