Выбрать главу

Трепкането престана. Лицето на Грейвс се успокои и той придоби вид на по-млад и по-щастлив човек.

— Добре, да започваме. Тъжната история на Елена и Джени Кармел. Шаста е богат свят и той позволява на своята младеж много от онова, което тя желае. Когато близначките Кармел навършили двадесет и една години получили като подарък малък космически кораб — „Съмър Дриймбоут“. Но вместо да направят екскурзия в тяхната локална система, така както правят болшинството младежи, те придумали семейството си да монтира на кораба двигател Боуз. С него предприели истинско космическо пътешествие: девет свята от Четвъртия съюз и три от общността Зардалу. На последната планета от пътуването решили да опознаят „първобитния живот“… тоест живота на техните родители. Това означавало да продължат да живеят в комфорт, но да наблюдават един недоразвит свят. Кацнали на Павонис Фор и разпънали луксозна палатка. Пав Фор представлява бедна блатиста планета в Общността. Бедна сега, трябва да кажа… но достатъчно богата, преди хората изследователи да стъпят на нея. По пътя местни амфибийни видове, известни като берсиа, им досаждали. Те почти били изтребени по времето, когато планетата била прочистена, и изследователите я напуснали. На оцелелите берсиа… малкото, които имало там… им бил даден изпитателен срок да придобият потенциална интелигентност. Те били защитени. Най-после.

Грейвс замълча. Лицето му представляваше маска от променящи се изражения. Вече не беше ясно дали говори Джулиъс или Стивън.

— Били ли са берсиа наистина интелигентни? — тихо се запита той. — Вселената никога няма да узнае. Това, което знаем, е, че берсиа вече са изчезнали. Последните двама са премахнати преди два месеца… от Елена и Джени Кармел.

— Но не преднамерено, предполагам? — Пери продължаваше да държи кубовете и да ги гледа. — Сигурно е било в резултат на инцидент.

— Може наистина да е възникнал инцидент — от сериозния маниер стана ясно, че заговори отново Джулиъс Грейвс. — Ние не знаем, защото след като се случило, близначките Кармел не останали да обяснят. Необяснимо защо избягали. Те продължили да бягат, докато преди една седмица мрежата Боуз беше затворена за тях. Е, сега вече не могат да бягат.

Бурята бушуваше с пълна сила. Навън звучаха жалните стонове на вятъра, чието свистене от време на време наподобяваше вой на сирена, премесено с плющенето на дъжда върху покрива. Ребка все още можеше да чува Грейвс, но вниманието му беше привлечено от промяната в състоянието на Пери. В този миг разбра, че това наистина е вой на сирената и се втурна към вратата.

— Приземяване! Сирената показва, че някой е в беда. Те са луди, ако нямат необходимия опит при буря от четвърта степен…

Пери изскочи навън. Джулиъс Грейвс бавно се изправи на крака. Ханс Ребка го хвана за ръката и го задържа.

— Те са избягали — подсказа му Ребка.

През набраздения от дъждовни струи прозорец той видя въздушната кола, подмятана от коварните странични ветрове да се гмурка и да променя посоката си като пияна. Беше само на няколко метра над повърхността. Той трябваше лично да отиде там, но най-напред трябваше да потвърди едно нещо.

— Те са избягали. И са дошли… на Опал?

Грейвс поклати масивната си покрита с белези глава.

— Така си помислих и аз и затова поисках да кацна тук. Стивън изчисли крайната точка на тяхната траектория в системата Добел. Щом пристигнах, веднага се свързах с наблюдателите на космодрума на Старсайд. Те ме увериха, че на този свят никой не би могъл да приземи кораб с двигател Боуз, без да бъде забелязан от тях.

Чу се нов вой на сирена отвън и зловещ блясък на оранжево-червени предупредителни светлини. Крещяха гласове. Ребка видя през прозореца как колата докосна земята, отскочи високо във въздуха, обърна се и се стовари обратно долу. Той тръгна към вратата, но неочаквано Грейвс го спря.

— Когато комендантът Пери се върне, ще му съобщя новото си искане — тихо каза Грейвс. — Ние не настояваме да претърсим Опал. Близначките не са тук. Те са на системата Добел, но не са на Опал. А това може да означава само едно нещо — че са на Куейк.

Той наклони глава, сякаш за първи път чу воя на сирените и звукът на смачкан метал.

— Ние трябва да претърсим Куейк, и то скоро. Но за момента изглежда невъзможно.