Твърдият сикропеански екзоскелет правеше невъзможно предаването на изражение на лицето в човешкия смисъл на тази дума. И двата вида обаче използваха езика на тялото. Те просто трябваше да разкрият кодовете си с движения.
Например, когато Атвар Х’сиал беше сигурна, че знае отговора, който Дариа ще й даде, тя леко се навеждаше настрана. Често вдигаше един или двата си предни крака. Когато не знаеше отговора и искаше да го чуе, финото хоботче се прегъваше и скъсяваше — съвсем малко. А когато беше наистина възбудена… или разтревожена от коментар или въпрос — трудно беше да се направи разлика — косъмчетата и четината на дългите й, подобни на ветрила антени се изправяха нагоре и заприличваха на четки.
Каквито станаха, когато на сцената се появи Джулиъс Грейвс. Поразително!
Дариа знаеше за Съвета — всички знаеха, — но тя беше твърде заета с личните си проблеми, за да му обърне голямо внимание. И тя все още не беше наясно с неговите функции, макар да знаеше, че включват и въпроси на етиката.
— За всеки се предполага, че е загадъчен, професор Ланг — каза Грейвс.
Той й се усмихна, но неговата голяма, мършава глава превърна усмивката му в застрашителна мимика. Не беше ясно кога се бе приземил на космодрума на Старсайд, но сигурно нарочно бе избрал за посещението си при нея неподходящо време. Тя и Атвар Х’сиал предварително бяха провели обсъждане и всичко беше подготвено да приемат суровите факти, както и кой какво ще върши, защо, и кога.
— Всички са загадъчни — продължи Грейвс, — освен онези, чийто постъпки оправдават действията на Съвета.
Дариа беше сигурна, че лицето й я издава. Онова, което се готвеше да направи със сикропеанката, не трябваше да засяга Съвета. Нямаше нищо неетично, ако при важна научна задача избегне бюрокрацията, дори в тази задача да не е напълно посветен никой на Опал. Какво друго вършеха членовете на Съвета?
Но Грейвс я гледаше със свирепите си замъглени сини очи и тя беше сигурна, че той съзира вина в нейните.
Ако не бе така, сигурно щеше да я открие в Атвар Х’сиал! Антените стояха като дълги четки и Д’жмерлиа в желанието си да говори издаваше безсмислени звуци.
— По-късно, уважаеми съветнико, ще ни бъде много приятно да се срещнем по-късно. Но в момента имаме неотложна среща — Атвар Х’сиал отиде толкова далеч, че взе ръката на Дариа Ланг в лапата си. Докато сикропеанката я дърпаше към вратата — навън, където валеше дъжд! — Дариа за първи път забеляза, че долната страна на лапата й е покрита с прилични на малки кукички черни косъмчета. Дариа не би могла да освободи ръката си дори ако беше готова да направи скандал пред Джулиъс Грейвс.
Това беше друга атрофирала останка от далечния летящ прародител на Атвар Х’сиал, който вероятно е трябвало да се захваща за дървета и скали.
„Е, никой от нас не е пряк потомък на боговете, нали? — разсъждаваше тя. — Във всеки от нас има останали след еволюцията атавистични белези.“ Дариа погледна неволно собствените си нокти. Бяха мръсни. Изглежда тя вече възприемаше отвратителните маниери на Опал и Куейк.
— Къде? — прошепна тя. Джулиъс Грейвс се нуждаеше от феноменален слух, за да чуе сред плющящия дъжд казаното от нея, но Дариа беше сигурна, че той гледа подир тях. Учуден, несъмнено, къде отиват, и то в това лошо време. Тя се почувства много по-добре вън от неговото полезрение.
— Ще поговорим за това след минутка — приемайки директно сигналите от нервните феромони на Атвар Х’сиал, Д’жмерлиа скачаше нагоре-надолу, сякаш подгизналата площадка на космодрума беше нагрята до червено. Ло’фтианският глас трепереше от настойчива молба. — Влезте в колата, Дариа Ланг. Влезте!
И двете същества се пресегнаха да я вкарат в колата.
Тя отблъсна лапите им настрана.
— Искате ли Грейвс да си помисли, че се върши нещо незаконно? — изсъска Дариа към Атвар Х’сиал. — Успокойте се!
Тази реакция я накара да се почувства малко по-добре. Сикропеанците имаха репутация на същества с ясна, рационална мисъл. Мнозина от тях, всъщност всички сикропеанци казваха, че превъзхождат хората по интелектуална сила и поведение. И освен това Атвар Х’сиал бе разтревожена така, сякаш планираха да извършат някакво голямо престъпление.
Двете извънземни се скупчиха в колата подир нея и я заблъскаха напред.
— Вие не разбирате, Дариа Ланг — докато Атвар Х’сиал затваряше вратата, Д’жмерлиа я буташе към пилотското място. — Това е първата ви среща с член на съвета на един основен вид. На тях не може да им се вярва. Заблуда е, че се ограничават само върху етични въпроси! Те нямат мярка, мислят, че имат право да се бъркат във всичко, независимо колко малко ги засяга. Ние не бихме могли да провеждаме дискусия в присъствието на Джулиъс Грейвс! Той сигурно ще надуши и ще провали всичко, което сме планирали. Трябва да се махнем далеч. И то незабавно!