Тя слушаше… внимателно слушаше. Но беше започнала да изпитва болка, а компютърно контролираното венозно преливане не беше готово да позволи това. Преди няколко секунди помпата беше започнала отново да работи.
Дариа се насили да държи очите си отворени.
„Аз съм нищо!“ Какъв комплекс за расова малоценност. Не трябва да се позволява ло’фтианците да бъдат робска раса… дори и те самите да са се примирили. Щом бъде в състояние да отиде при него, тя трябва му го каже.
На него.
На кого?
Безумен, със замъглени сини очи, но тя не можеше да си спомни името му. Страхуваше ли се тя от него? Сигурно не. Тя ще каже това на…
(Мигане)
Глава 9
— Тя не е мъртва и не умира. Тя оздравява. Правилната сикропеанска реакция на травма и физическо нараняване е изпадането в безсъзнание.
Кратката нощ на Опал преваляше. Джулиъс Грейвс и Ханс Ребка стояха до операционната маса, на която беше положено неподвижното тяло на Атвар Х’сиал. Едната страна на тъмночервената раковина беше покрита с дебел слой от гипс и дървесна смола, който се втвърдяваше в блестяща бяла черупка. Хоботчето беше прибрано в диплата на бузата, антените лежаха разгънати върху широката глава. Свистенето на преминаващия през дихателните отверстия въздух едва се чуваше.
— И това е изненадващо ефективно по човешките стандарти — продължи Грейвс. — Възстановяването от нараняване, което едва не уби сикропеанката, направо е бързо — два или три дни най-много. А според Дариа Ланг и Д’жмерлиа, Атвар Х’сиал вече достатъчно се е възстановила да поднови искането си за достъп до Куейк — той се усмихна. Усмивка на мъртвешка глава. — Новината няма да се хареса на коменданта Пери? Той помоли ли ви да отложите всичко за след летния прилив?
Ханс Ребка скри изненадата си — или най-малкото се опита да я скрие. Беше свикнал с чувството, че Джулиъс Грейвс притежава безгранични познания за всички видове, населяващи спиралния ръкав. В края на краищата мнемоничният двойник е създаден точно с такава цел и от момента, в който бяха пристигнали на мястото на злополуката, Стивън Грейвс беше диктувал процедурите по лечение на раните на Атвар Х’сиал. Раковината трябваше да се залепи, краката да се бинтоват, счупените твърди елементи на крилата изцяло да се махнат — те щяха да регенерират, — а счупените антени и жълтите слухови рога да се оставят да се самовъзстановят.