Тялото на хименопта беше валчесто, покрито с къса черна козина, дълга един-два сантиметра. Това беше прословутият, устойчив на вода и термоизолиращ хименопски кожух.
Онова, което не се виждаше, беше лъскавото жълто жило, скрито под издадения корем. Кухата игла пръскаше невротоксини, чиято сила и състав хименоптът можеше да променя по желание. Нямаше никакъв стандартен серум като противоотрова. Отличителна беше и нервната система, която осигуряваше на хименопта скорост на реакциите десет пъти по-голяма от тази, на който и да е човек. Осемте жилави крачка можеха да го пренесат на сто метра за няколко секунди или на петнадесет метра във въздуха при стандартна гравитация. Хименопският кожух рядко се използваше за облекло на хора, дори преди хименоптите да бяха обявени за застрашен от изчезване вид.
— Добре дошли на система Добел — гласът на Пери изразяваше точно противното на думите. Той взе от Луис Ненда документите с искане за достъп и ги прегледа. — Във вашето първоначално искане малко се казва за причината, поради която желаете да посетите Куейк. Има ли нещо по-подробно тук?
— Разбира се — маниерите на Ненда бяха толкова нахакани, колкото и походката му. — Искам да наблюдавам големите земни приливни вълни, а това може да стане на Куейк по време на летния прилив. Има ли някакъв проблем?
— Куейк е опасно място през летния прилив. Сега е по-опасно от всеки друг път, тъй като Амарант се приближава твърде много.
— По дяволите, опасността не ме плаши — Ненда се удари по гърдите. — Ние с Калик се справяме с всякакви опасности. Двамата с него бяхме на Джелирол, когато там избухна хиперпожара. Прекарахме девет дни в една въздушна кола, обикаляхме в сянката на Джелирол, за да не бъдем изпечени и дори не получихме тен. Преди това бяхме на предпоследния кораб вън от Касълмейн — той се засмя. — Имахме късмет. Последният кораб нямал никакви припаси и едва се добрал до възела Боуз четирийсет дни. Наложило се да се изяждат един друг. Но като наистина ценен опит, нека да ви разкажа какво се случи на Маусхоул…
— При първа възможност ще разгледам искането ви — Пери погледна нервно Ненда. Само една минута беше достатъчна да се разбере, че новопристигналият няма да се примири, ако молбата му бъде отхвърлена. — Ще ви посочим временна квартира, после имаме съвещание. Има ли нещо специално, което той… — Пери посочи с ръка хименопта — … трябва да яде?
— Тя. Калик е женска. Не, всеядна е. Като мен.
Ненда се засмя без следа от веселие.
— Хей, надявам се, че не чух това, което чух. Какво налага провеждането на съвещание? Аз изминах предълъг път до тук. Прекалено дълъг, за да се връщам.
— Ще видим какво можем да направим — Пери погледна към Калик. При избухването на Луис Ненда изпод кожуха на извънземното се показа петсантиметровото жълто жило. — Сигурен съм, че и двамата сме съгласни относно едно; вие не искате да отидете на Куейк, за да бъдете убит там.
— Не се тревожете за нас. Ние не можем лесно да бъдем убити. Просто одобрете искането ми и ме пуснете. Куейк не може нищо да ми стори.
Може би. Докато Пери се опитваше да отклони желанието на новодошлия, Ребка го наблюдаваше. Куейк беше опасен, в това нямаше съмнение, но ако самоувереността беше някаква защита, Луис Ненда би се чувствал в безопасност навсякъде. Може би беше необходимо Куейк да бъде защитен от него.
— Бих желал да чуя вашата препоръка, коменданте.
Пери няма да ми обърне внимание — мислеше си Ребка. — Смята, че знае моето решение. Но той греши… защото аз самият не го зная.
— Аз съм против отиването на Куейк по време на летния прилив — гласът на Пери беше глух, а лицето му — бледо.
— На когото и да било?
— Точно така.
— Знаете ли, че каквото и решение да вземем, Грейвс просто няма да се съобрази с него? Той има власт да преследва близначките Кармел, където пожелае.
— Би бил в правото си и ние и двамата знаем, че ще отиде на Куейк. Но властта, която има, няма да го предпази. Куейк по време на летния прилив се превръща в убиец.
При последното гласът на Пери се извиси.
— Много добре. Ами другите? Те са готови да платят на Добел много големи суми за привилегията да посетят Куейк.
— Аз ще им разреша да го посетят… но много след летния прилив. Дариа Ланг може да изследва Умбиликал, без да каца на Куейк; Атвар Х’сиал има на разположение цялата останала част от годината да изучава видовете, изложени на неблагоприятното влияние на средата.