— Калик, стани — Луис Ненда придружи заповедта с няколко изсвирвания и измърморени фрази. Той се обърна към Дариа. — Говорите ли хименоптски? Мисля, че не. Казах му да отиде ей там и да следи буболечката. Елате навън. Ако буболечката се събуди и има нужда от вас, Калик ще ни съобщи.
Луис Ненда откачи пръчката от нашийника на Калик, тръгна към вратата и излезе от сградата, без дори да се обърне да види дали го следва.
Какво знае той? Какво би могъл да знае? Нищо, ако разсъждаваше логично. Но Дариа го последва навън на подгизналата повърхност на слинга.
Метеорологичният център на Старсайд беше предсказал нова силна буря през деня, но за момента ветровете бяха стихнали до топли и влажни повеи. Мандъл и Амарант бяха заедно на небето, пухести, светли петна над облачния слой. Амарант бързо повишаваше яркостта си. Краищата на зелените растения придобиха меден цвят, когато небето на изток стана ръждиво. Луис Ненда вървеше уверено през храстите. „Не се плаши от гигантските костенурки“ — помисли си Дариа. Във всеки случай те вече сигурно бяха потърсили убежище в морето, готови за посрещане на летния прилив.
— Не се ли отдалечаваме прекалено? — извика тя след него. — Кажете какво искате.
Той се обърна и се върна при нея.
— Добре, това и ще направя. Просто не искам излишна публика, това е всичко. Предполагам, че и вие не искате.
— Безразлично ми е. Нямам какво да крия.
— Нима? — половин глава по-нисък от нея, той повдигна нагоре очи и се усмихна.
— Странно, а аз мислех, че имате. Вие сте Дариа Ланг от Четвъртия съюз, експерт по технология и история на Строителите.
— Не съм експерт, но наистина се интересувам от Строителите. Това не е тайна.
— Не е. Но сте достатъчно известна, така че специалистите по Строителите в общността Зардалу знаят всичко за вашата работа и за каталога Ланг. Непрекъснато ви канят на конференции и семинари, нали? Но от десетина години вие не сте се отзовавали. Всеки, който иска да види Дариа Ланг, трябва да пътува до Сентинел Гейт. Само че от два месеца и там не могат да ви намерят. Неочаквано сте заминали. За Добел.
— Искам да изследвам Умбиликал.
— Разбира се. Само че в УКА 279 от каталога Ланг…
— УКА 269 — поправи го машинално Дариа.
— Извинявайте, УКА 269. Във всеки случай там се казва… Имате ли нещо против, ако ви цитирам? „Умбиликал е един от най-простите и най-разбираеми артефакти на Строителите и по тази причина за повечето изследователи на технологията на Строителите не е много интересен.“ Помните ли, че сте писали това?
— Разбира се. И какво от това? Аз съм изследовател и имам право да променям мнението си. И мога да ходя, където пожелая.
— Можете. Но вашите шефове на Миранда допуснаха голяма грешка. Те трябваше да казват на хората, които питат за вас, че сте отишла на Тантал или Кокун, или Фламбо, или някой друг наистина голям артефакт на Строителите. Или може би просто, че сте отишла на почивка.
— Какво са казали? — не й се щеше да го пита, но трябваше да знае. Какво са направили онези тъпанари в централата?
— Нищо не са казали. Просто отказват да дават информация и на всички, които питат, казват да се махнат и да не ги безпокоят. Ако искат хората да престанат да душат наоколо, не бива да казват такива неща.
— Но вие съвсем лесно ме намерихте — Дариа беше започнала да се успокоява. Той беше досаден, но не знаеше нищо, и не беше нейна вината, че е тук.
— Разбира се. Ние ви намерихме. Не беше трудно, на всеки преход Боуз има информация за извършено преминаване.
— Значи вие сте ме преследвали до тук! Какво искате от мен?
— Нима съм казал, че сме ви преследвали, професоре? — той произнесе обръщението иронично. — Не сме. Виждате ли, ние бяхме на път и… просто ви открихме. Тогава си казах, че ние с вас всъщност трябва да постигнем съгласие. Хайде, скъпа.
Луис Ненда хвана Дариа за ръка и я повлече през храстите. Те се озоваха под сплетени пълзящи растения и полегнали дървесни стволове, които образуваха нещо като дълга и неравна пейка. Той я натисна надолу и тя седна. Краката й увиснаха във въздуха.
— Да, налага се да постигнем съгласие — повтори той. — И вие знаете защо, нали? Само се преструвате, Дариа Ланг, но дяволски добре знаете — той седна до нея и фамилиарно я потупа по коляното. — Хайде, време е за откровения. Вие и аз имаме да си казваме някои неща, мила. Наистина интимни неща. Искате ли аз да започна пръв?
Ако резултатите са така очевидни за мен, защо другите да не са стигнали до същите заключения?