— Какво?! — Дариа скочи на крака.
— Още ли не сте чула? Онзи стар твърдоглавец Пери дойде преди час и ми съобщи. Никакъв Куейк за вас, никакъв Куейк за мен, никакъв Куейк за буболечките. Ние дойдохме от хиляда светлинни години и сега трябва да си седим на задниците тук и да пропуснем цялото шоу.
Той удари с черния бастун от нашийника на Калик ствола на грамаден бамбук.
— Те казват „няма да отидете“, аз пък казвам майната ви! Разбирате ли сега защо трябва да направим нещо, Дариа Ланг? Налага се да обединим знанията си… освен ако вие не желаете да седите тук и да получавате нареждания от нищожества.
Математиката е универсална. Но много малко други неща са такива.
Дариа достигна до това заключение след още половин час разговор с Луис Ненда. Той беше ужасен мъж, такъв, заради който би се отклонила от пътя, за да не го срещне. Но когато размениха данните от статистическите си анализи — с неохота, внимателно, никой нежелаещ да даде повече, отколкото получава — споразумението беше на лице. То беше в известен смисъл неизбежно. Изхождайки от същата система от събития и същата система от местонахождения на артефакти, имаше само една точка в пространството и времето, която отговаряше на всички данни. Малките разлики в изчисленията за време и място произтичаха от алтернативните критерии за минимизиране.
Те бяха следвали почти еднакви методики, използвали подобни толеранси и коефициенти на отклонение. Тя и Луис Ненда се съгласиха с резултатите до петнадесетзначни цифри.
Или по-скоро, заключи Дариа след още петнадесет минути, тя и онзи, който беше извършил изчисленията за Ненда, бяха на едно мнение. Не беше възможно това да е негова работа. Той имаше съвсем бегла представа от процедурите. Ненда наистина се занимаваше с проблема, но фактически някой друг беше извършил анализите.
— Значи се съгласихме за времето и с точност до няколко секунди това е летният прилив — каза той и се намръщи. — Единственото, което знаем, е, че е някъде на Куейк? Защо не можете да го определите по-точно? Аз се надявах, че ще можем да го сторим като сравним бележките си.
— Чудеса ли очаквате? Ние работим с разстояния от хиляди светлинни години, хиляди трилиони километри и интервал от време от хиляди години. И сме го определили с точност от двеста километра в местонахождението и по-малко от тридесет секунди във времето. Мисля, че това е максимално точно. Всъщност това е чудо.
— Може би доста точно — той удари бастуна в собствения си крак. — И мястото определено е Куейк, не Опал. Аз пък мисля, че това отговаря на друг мой въпрос.
— За Строителите?
— По дяволите Строителите! За буболечките. Защо те искат да отидат на Куейк.
— Атвар Х’сиал казва, че иска да изследва поведението на формите на живот при екстремални натоварвания на околната среда.
— Да бе! Натоварвания на околната среда — той тръгна към сградите. — Повярвайте на това и ще повярвате в Лост Арк. Тя цели същото като нас. И тя преследва Строителите. Не забравяйте, че е специалист по проблема колкото вас.
Луис Ненда беше груб, примитивен и противен. Но след като го каза, стана очевидно. Атвар Х’сиал беше дошла на Добел също добре подготвена с планове за непредвидени случаи, сякаш бе знаела, че молбата й за достъп до Куейк ще бъде отхвърлена.
— А какво ще кажете за Джулиъс Грейвс? И той ли?
Ненда само поклати глава.
— Старият глупак? Не. Той е загадка. Макар че може да се окаже, той да е тук поради същата причина като нас. Но той е съветник и аз никога не съм чул някой от тях да лъже. Вие чували ли сте?
— Никога. Когато е дошъл, не е смятал да отива на Куейк, а да остане на Опал. Мислил е, че близначките, които преследва, са тук.
— Значи може би целта му наистина е такава. Във всеки случай можем да забравим за него. Ако иска да отиде на Куейк, ще го направи. Никой не може да го спре — стигнаха сградата и Ненда спря пред вратата. — Добре, поговорихме си, а сега — най-важният въпрос. Какво точно ще се случи на Куейк през летния прилив?
Дариа го погледна. Очакваше ли той нейния отговор?
— Не зная.
— Хайде, отново шикалкавите. Вие сигурно знаете… Иначе нямаше да биете толкова път до тук.
— Може да се каже и обратното. Ако знаех какво ще стане, никога не бих напуснала Сентинел Гейт. Там ми харесва. И вие също сте били много път. Какво мислите, че ще се случи?
Той я погледна разочаровано.
— Един Господ знае. Хей, та нали сте гений! Щом вие не знаете, можете да сте сигурна, че и аз не зная. Наистина ли нямате представа?