— Наистина. Ще бъде нещо значително, сигурна съм. И ще стане на Куейк. И ще ни даде много повече информация за Строителите. Извън това, друго дори не мога да предполагам.
— По дяволите! — той удари с пръчката по влажната земя.
Дариа имаше чувството, че ако Калик беше там, хименоптът щеше да отнесе удара.
— И сега какво, професоре?
Дариа Ланг си блъскаше главата над същия въпрос. Ненда изглежда искаше да си сътрудничат и тя беше готова да се съгласи, движена от своята жажда за факти и теории, отнасящи се до Строителите. Но той изглежда не знаеше нищо — или най-малкото нищо, което тя искаше да чуе. А тя вече бе говорила с Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа. Не можеше да си сътрудничи и с двата лагера. И макар да не се беше изрично съгласила, не можеше да спомене на Атвар Х’сиал за разговорите с Луис Ненда.
— Сътрудничество ли ми предлагате? Защото ако вие…
Не трябваше да го казва. Той отметна назад глава и избухна в смях.
— Лейди, защо трябва да правя такова нещо, след като вие току-що казахте, че не знаете абсолютно нищо?
— Е, ние обменихме информация.
— Разбира се. В това вие сте добра и с това сте известна. Информация и теории. Как сте в лъжите и измамите? Как сте в практическите действия? Не толкова добра, обзалагам се. Но това ще ви трябва, за да отидете на Куейк. А от онова, което чувам, на Куейк няма да е като на пикник. Ще трябва да съкратя престоя си там. Надявате се да се грижа за вас, мила, и да ви кажа кога да бягате и кога да се криете, така ли? Не, благодаря. Сама си уреждайте разходката.
Дариа дори не успя да отговори, когато той влезе в стаята. Калик и Д’жмерлиа бяха все още там, свили се ниско на пода, сплели крака. Те заплашително подсвиркваха и сумтяха един към друг.
Луис Ненда хвана грубо нашийника на хименопта, закачи го за черния бастун и го дръпна.
— Хей, ти! Казах ти никакъв бой. Чака ни работа — той се обърна към Дариа. — Радвам се, че се срещнахме, професоре. Ще се видим ли на Куейк?
— Разбира се, Луис Ненда — гласът на Дариа трепереше от гняв. — Можете да сте сигурен.
Той се изсмя подигравателно.
— Чудесно. Ще ви запазя едно питие. Ако Пери е прав, може би и двамата ще се нуждаем от по едно.
Той дръпна силно бастуна и извлече Калик навън. Успокоена, Дариа отиде при Д’жмерлиа, който бавно се изправяше.
— Как е Атвар Х’сиал?
— Много по-добре. Тя ще бъде напълно готова да започне работа след един добелени ден.
— Добре. Кажете й, че реших и съм съгласна напълно да й сътруднича. Ще направя всичко, което обсъдихме. Готова съм, щом тя се възстанови, да тръгна за Куейксайд и Умбиликал.
— Веднага ще й съобщя. Това е добра новина — Д’жмерлиа се премести по-близо и се втренчи в лицето на Дариа.
— Но вие сте преживяла нещо лошо! Да не би мъжът да се е опитал ви нарани?
— Не. Не физически — но все пак ме нарани, каза си тя. — Само ме ядоса и разстрои. Извинявай, Д’жмерлиа. Той искаше да поговорим и затова излязохме. Мислех, че ти спеше. Не предполагах, че неговото ужасно животно ще те изплаши.
Д’жмерлиа я гледаше и поклащаше малката си глава на богомолка с жест, който беше заимствала от хората.
— Да ме изплаши? Онова там? — той посочи към пода. — Хименоптът?
— Да.
— Не бях застрашен. Двамата с Калик имахме важен разговор… Изучавахме езиците си.
— Езици? — Дариа си помисли за плющящия бастун и нашийника. — Да не искаш да кажеш, че той може да говори? Че не е просто животно?
— Уважаеми професор Ланг, Калик определено може да говори. Той никога не е имал възможност да научи друга, освен хименопска реч, защото малко се е срещал с други същества и неговият господар не е искал да се научи да говори. Но той може да учи. Започнахме с по-малко от петдесет думи и стигнахме до повече от сто — Д’жмерлиа тръгна към вратата. Раненият му крак все още се влачеше. — Извинете ме, уважаеми професоре. Сега трябва да изляза и да намеря Атвар Х’сиал. Жалко, че Калик напуска това място. Но може би когато се върнат, ние отново ще имаме възможност да си говорим и да се учим.
— Да се върнат? Къде отиват те?
— Където отиват всички, изглежда — Д’жмерлиа се спря на прага. — На Куейк. Къде другаде?
Глава 11
Яростната съпротива е проблем, но привидната липса на съпротива може да бъде по-трудна за контролиране.
Ханс Ребка се чувстваше като боксьор след очакван удар, който не е получил. На някакво ниво той все още чакаше.