— Не се ли противиха?
Макс Пери кимна.
— Разбира се. Поне Луис Ненда. Но после каза, че е подал искане за достъп до система Добел, което можем да проверим, а той ще се пръждоса оттук, колкото се може по-бързо. Вече си отиде.
— Ами Дариа Ланг и Атвар Х’сиал?
— Ланг не каза нито дума. За Атвар Х’сиал няма начин да разберем какво мисли, но онова, което направи Д’жмерлиа, не е много успокоително. Отишли са да недоволстват на друг слинг. Не съм ги виждал от два дни… а и не съм имал време да се занимавам с тях, ако трябва да бъда напълно честен. Мислите ли, че това трябва да ни тревожи?
Двамата мъже чакаха капсулата да се прикачи към Умбиликал и след секунди да потегли към Куейк. Те носеха по един малък сак. Джулиъс Грейвс беше излязъл от въздушната кола, която ги беше докарала от Старсайд, и се суетеше с неговите два тежки кашона.
Ребка внимателно обмисляше въпроса на Пери. Неговото собствено назначение на Добел бе свързано само с възстановяването на Макс Пери. По принцип то нямаше никакво отношение към членовете на другите светове или начина, по който трябва да се третират. Но що се отнася до всички на Опал, той беше старши администратор и тази длъжност предполагаше определени задължения. Точно преди да напуснат Старсайд, Пери беше получил ново шифровано съобщение от центъра на Фемъс Съркъл, но той не хранеше големи надежди, че то може много да му помогне, независимо какво се казваше в него. Съветите и напътствията отдалеч по-вероятно щяха да увеличат проблемите му, вместо да ги решат.
— Трябваше повече да протестират — замислено каза той. — Особено Луис Ненда. Какви са шансовете да напусне Опал и да се опита от Космоса директно да се приземи на Куейк? Той пристигна тук със собствен кораб.
— Няма начин да му попречим да опита. Но ако неговият кораб не е конструиран за излитане без специални спомагателни средства на космодрум, ще закъса. Може би ще може да кацне на Куейк, но вероятно няма да може да излети.
— А какво ще кажете за Дариа Ланг и Атвар Х’сиал? Невъзможно. Те нямат кораб и няма да могат да наемат такъв, който да извършва междупланетен полет. За тях можем да забравим.
Пери се поколеба. Явно не беше сигурен в собственото си твърдение. Във въздуха витаеше усещане за затишие пред буря. И това не се дължеше само на облаците, които заплашваха Опал с двадесет и четири часа проливен дъжд.
Това беше летният прилив, заплахата от него бе надвиснала над всичко. До настъпването му оставаха тринайсет добелски дни. Мандъл и Амарант идваха все по-близо и ставаха все по-ярки. Под зловещите облаци с цвят на разтопена мед средните температури вече се бяха повишили с пет градуса. През последните дванадесет часа въздухът на Опал се бе променил. Имаше металически привкус, който съответстваше на прихлупеното небе. Прахта във въздуха изсушаваше устните, очите се възпаляваха и сълзяха, носовете смъдяха, предизвиквайки кихавица. Докато огромните приливни вълни дълбаеха морското дъно, подводни земетръси и изригвания изхвърляха високо в атмосферата отровни пушеци и прах.
Джулиъс Грейвс най-после прибра кашоните си на долното ниво на колата на Умбиликал, отиде при другите двама мъже и погледна раздираното от светкавици небе.
— Отново се задава буря. Добро време за напускане на Опал.
— Но лошо за отиване на Куейк — додаде Пери.
Те се качиха в колата. Пери пъхна личната си идентификационна карта и набра последователност от сложни шифри и команди.
Започна издигането и тримата мъже се помъчиха да поддържат установените официални отношения. Когато Пери хладно информира Грейвс, че достъпът до Куейк е забранен по време на летния прилив, Грейвс също толкова хладно предяви пълномощията си на член на Съвета. Въпреки всичко, той щеше да отиде на Куейк.
Пери посочи, че Грейвс не може да попречи на властите на планетата да го съпроводят и че те пък имат задължението да му попречат да се самоубие.
Грейвс кимна. Всички бяха учтиви, въпреки че никой не беше щастлив в така създалата се ситуация.
Напрежението намаля, когато капсулата излезе от облаците над Опал и вниманието на тримата мъже се насочи навън. Колата беше с плъзгащи се илюминатори за наблюдение на горната палуба, както и с голям прозорец, директно отгоре. Пътниците имаха отлична гледка на всичко над и около тях. Когато през изтъняващите облаци се показа Куейк, всякакви опити за маловажни разговори секнаха.
Джулиъс Грейвс гледаше, ахкаше и се захласваше, докато Макс Пери впери поглед нагоре и се затвори в себе си. Ханс Ребка се опита да игнорира околната обстановка и да се съсредоточи над предстоящата задача. Пери може би знаеше всичко за Куейк, а Грейвс може би беше трезор за информация за всеки обект под хилядата слънца, но въпреки това Ребка имаше чувството, че ще се наложи да носи и двамата на гърба си.