Ребка вдигна рамене. Мнението за супата стоеше много ниско в списъка от мнения, които Джулиъс Грейвс искаше от него.
— Идвало ли ви е наум — каза Грейвс — колко невероятно е, че ние можем, с минимална преработка, да ядем и храносмилане храни на хиляди различни светове? Продуктите за тази супа са произведени на Опал, но вашият стомах без затруднение я приема. Ние, хименоптите и съществата от сикропеанския свят биологически сме напълно различни. Никое от другите не е изградено на основата на ДНК. И въпреки това с помощта на едноклетъчните бактерии в нашия стомах можем да ядем всякаква храна. Изненадващо, нали?
— Предполагам.
Ребка мразеше разговорите насаме с Грейвс. Тези безумно втренчени сини очи го плашеха. Дори когато разговорът изглеждаше невинен, той подозираше скрит замисъл и за да бъде объркването му още по-голямо, никога не беше сигурен каква е намесата на мнемоничния близнак. Стивън имаше слабост към излишна фактология и тъпи шеги, Джулиъс — към острота и директност. Настоящият разговор може би беше просто размишление на единия или непочтена провокация от страна на другия.
Грейвс се усмихна.
— Зная, че вие не смятате за важно, че можем да ядем храна от Опал или Куейк, но е важно. Първо, това опровергава популярната теория защо сикропеанците и хората не са воювали, когато са се срещнали за пръв път. Смята се, че са избегнали стълкновението, защото не са си оспорвали едни и същи ресурси, но това е глупаво. Те не само са си оспорвали едни и същи неорганични източници на метали и суровини, но… макар и с известна пренастройка на бактериално ниво… и едни и същи храни. При нужда човек може да яде сикропеанци. И обратното. А това представлява нова загадка.
Ребка кимна, за да покаже, че слуша. По-добре да се покаже като тъпак, отколкото да каже повече, отколкото трябва.
— Ние се вглеждаме в един сикропеанец — продължи Джулиъс Грейвс — или ло’фтианец, или хименопт, и казваме, че са извънземни. И колко са различни от нас. А би трябвало да се запитаме защо сме толкова еднакви! Как е възможно същества от различни видове, израснали на различни светове, топлени от слънца от други звездни системи, с напълно различна биология, без нищо общо в тяхната история… как могат да бъдат толкова еднакви, че да могат да ядат еднаква храна? Да са толкова близки по форма на тялото, че да можем да използваме имена на земни аналози — сикропеи, хименопти, крисемиди — за същества от най-далечни звезди, да можем да разговаряме по един или друг начин и учудващо добре да се разбираме помежду си? Да споделяме еднакви норми на поведение? Дотолкова, че един съвет по етика да може да прилага едни и същи принципи относно целия спирален ръкав. Как е възможно всичко това?
— Но в такъв случай спиралният ръкав е пълен със загадки.
Ребка беше сигурен, че Грейвс бие нанякъде, но щеше да изприказва много приказки, преди да направи някакво смислено предложение. За момента единственото, което изглежда предлагаше, беше философска лекция.
— С много загадки — продължи Грейвс. — Да вземем Строителите, например. Какво се е случило с тях? Каква е била тяхната физиология, тяхната история, тяхната наука? Каква е функцията на Ленс или на Парадокс, или на Фламбо, или на фейдж? От всички конструкции на Строителите сигурно фейджите са най-безполезни. Стивън, ако разрешите, ще ви изнесе многочасова беседа на тази тема.
Ребка отново кимна. Мили Боже, дано не го стори!
— А има и други, по-нови загадки, които страшно ме озадачават. Помислете за зардалу. Преди няколко хилядолетия те са властвали над хиляда светове. Ние знаем от подчинените на тях видове, че са били тиранични, жестоки и безмилостни. Но с разпадането на империята тези същите васални видове въстанали и изтребили всички зардалу. Геноцид. Не е ли било това действие по-варварско от всяко, практикувано от самите зардалу? И защо те са избрали да управляват така, както са управлявали? Друга ли е била идеята им за етично поведение, непозната на нас? Ако е така наистина са били извънземни, но ние никога няма да научим в каква степен. Как би постъпил един съвет поетични отношения със Зардалу?
… един съвет по етика може да приеме правилата, но…, замисли се Ребка, видя неочакваната мъка, изписана върху набразденото лице на Грейвс, и умът му се върна назад към този по-ранен коментар. Ако приемеше алтернативния морал за Зардалу, Грейвс поставяше под въпрос правилата, създадени от неговия собствен съвет? Готвеше ли се той да наруши собствените си инструкции?
Грейвс избягваше да погледне Ребка в очите.