Въпреки неговото предупреждение, тя все още стоеше вън от колата. После блясъкът от изригването беше изместен от светещата, нагорещена до червено лава. Тя плесна с ръце, запленена от гледката. Ударните вълни се разпространиха и се отразиха от съседните хълмове. Ехото ги повтори. Огненият поток продължи да изригва от конуса и затече към тях леко и бързо като вода. Под него почвата се нагряваше до бяло и пръскаше искри.
Макс гледаше лицето й. Той не видя страх, само възхита на дете.
Това беше то. Тя гледаше на ставащото като на грандиозен фойерверк. Предупреждението трябваше да дойде от него. Той се наведе напред и леко я дръпна.
— Качвай се! — трябваше да крещи, за да го чуе. — Връщаме се на Умбиликал. Знаеш, че се пътува пет часа.
Тя го погледна и се дръпна. Той познаваше много добре капризите й.
— Не сега, Макс — прочете думите по устните й, но не можа да ги чуе. — Искам да изчакаме, докато лавата достигне водата.
— Не! — изкрещя той. — В никакъв случай. Няма да поемам повече рискове! Водата вече ври, в колата става нетърпимо горещо.
Тя продължи да се отдалечава, без да го слуша. Той се чувстваше прегрят и дишаше тежко, въпреки въздушната завеса, която поддържаше пред отворения люк по-хладен въздушен слой. Огънят сякаш върлуваше в главата му, хвърляйки го в огнената пещ на собствените му тревоги. Но горещината навън ставаше все по-реална. Той излезе от колата и я последва по изпускащата пара камениста земя.
— Престани да ме надзираваш! След минутка се връщам — Ами се завъртя и огледа пъклената сцена. Нямаше, слава Богу, никакви признаци за ново изригване, но то можеше да настъпи всеки момент. — Макс, успокой се — тя отиде близо до него и му изкрещя в ухото. — Научи се да се наслаждаваш! През цялото време, откакто сме тук, си мрачен като градоносен облак. Отпусни се, почувствай нещата…
Той я хвана за ръка и я затегли към колата. След миг на съпротива, тя се остави да я отведе. Не откъсваше очи от вулкана, без да гледа къде отиват.
Ала когато бяха на не повече от няколко метра от колата, тя неочаквано се отскубна, засмя се и побягна по равната, изпускаща пара повърхност на нагорещената скала. Беше десет крачки пред него, преди той да успее да изтича подир нея. Но, уви, много късно.
Грейвс и Пери го представиха като много лесно. Ребка възрази — било е невъзможно.
— Погледнете изчисленията — каза той, докато капсулата на Умбиликал плавно се приближаваше към повърхността на Куейк. — Имаме планетен радиус от пет хиляди и един километра и повърхност, от която по-малко от три процента е покрита с вода. Това прави триста милиона квадратни километра суша. Триста милиона! Помислете колко време е необходимо за претърсване само на един квадратен километър. Можем да търсим години и никога да не ги намерим.
— Не разполагаме с години — каза Пери. — И зная, че площта е голяма. Но вие изглежда допускате, че ще търсим безразборно, а ние, разбира се, няма да постъпим така. Аз мога предварително да изключа повечето райони.
— Близначките Кармел ще избягват всички открити пространства — добави Грейвс.
— Как е възможно да го знаете? — песимистично го изгледа Ребка.
— На Куейк обикновено няма облаци — Грейвс не се поддаде на скептицизма на Ребка. — На техния роден свят Шаста действа космическа система с висока разделителна способност, която непрекъснато контролира повърхността.
— Но на Куейк няма.
— Да, но близначките не го знаят. Те смятат, че ако са на открито, ще бъдат тутакси намерени и хванати. Затова те ще се скрият някъде и ще стоят там.
— А аз мога да ви уверя, че това съкращава проблема наполовина — каза Пери. — Има само три района, където един разумен човек може да потърси убежище на Куейк. Ще започнем с тях… и по всяка вероятност ще завършим с тях.
— Но ако не ги намерим там — започна Грейвс, — да разширим…
— Не, не можем — прекъсна го Пери. — Не забравяйте летния прилив, съветнико. Той ще настъпи с максимална сила след по-малко от осем часа. По-добре тогава да не сме там… нито вие, нито аз, нито близначките.
Макс Пери изброи трите най-вероятни области: високите планински гори на Моргенщерн, Хилядата езера или най-дълбоките, обрасли с растителност падини на котловината Пентаклайн.
— Което намалява площта за претърсване хиляди пъти — каза той.
— И все пак остават за претърсване десетки хиляди квадратни километра — възрази Ребка. — Щателно. Не забравяйте, че това не е обикновено търсене за оказване на помощ. Изгубените лица желаят да бъдат намерени и се мъчат всячески да привлекат вниманието. Но докато условията не станат непоносими, близначките няма да ни изпратят сигнал за бедствие. А тогава вероятно ще бъде твърде късно.