От усмихнатото лице на Джулиъс Грейвс никой не можа да разбере дали тези аргументи му направиха впечатление. Докато Макс Пери проверяваше въздушната кола, Грейвс дръпна Ребка настрани по посока на обвитите в пушеци вулканични хълмове.
— Искам да си поговорим на спокойствие, капитане — каза тайнствено той. — Само за една-две секунди.
Топла пепел като бледосив сняг се стелеше по главите и раменете им. На земята вече имаше слой, дебел един сантиметър. От ниските растения и кротките тревопасни от първото посещение на Ребка на Куейк нямаше й следа. Дори самото езеро беше изчезнало, скрито под мръсна пяна от вулканична пепел. Вместо очаквания грохот и бучене на сеизмични сили, планетата тънеше в душна мрачна тишина.
— Вие разбирате — продължи Грейвс, — че не е необходимо да сме заедно? Тук има достатъчно въздушни коли.
— Зная, че можем да обхванем три пъти повече площ, ако се разделим — отвърна Ребка. — Но не съм сигурен, че желая да го направя. Само Пери има познания за Куейк, докато ние никога не сме били тук по-рано.
— Аха! Мислите по същия начин като мен — Грейвс махна една прашинка от носа си. — Логически, курсът на действие е ясен. Пери идентифицира три области на Куейк, където бегълците биха могли да потърсят убежище. Тези области са доста раздалечени, но тук има достатъчно въздушни коли за всеки от нас. Следователно можем да се разделим и всеки да претърсва отделна област. Това диктува логиката. Но кому е притрябвала логика? Нито на вас, нито на мен. Ние искаме резултати — той се наведе по-близко до Ребка. — И, честно казано, не съм много сигурен в комендант Пери. Само при споменаване на „Куейк“ и „летен прилив“ очите му едва не изкачат от орбитите си. Не можем да го пуснем сам. Вие какво мислите?
Мисля, че и вие, и Пери, се нуждаете от пазачи, ето какво мисля, но не искам да ви го кажа направо. Ребка знаеше накъде бие Грейвс. Той да се грижи за Пери — същата глупава задача, която го бе докарала на Добел, а Грейвс да тръгне самичък из пустошта на Куейк. Ами ако загине?
— Съгласен съм, съветнико, че Пери не трябва да бъде оставян сам, но не искам да прахосвам…
— Тогава аз ще придружа Пери — продължи Грейвс, без да обръща внимание на Ребка. — Ако изпадне в беда, мога да му помогна. Никой друг не може да го стори. Така че двамата с него ще претърсим планинския район на Моргенщерн, докато вие ще се заемете с Хилядата езера… Пери казва, че това е най-лекият район и най-бързо може да се претърси. Ако никой от нас не намери близначките, тогава онзи, който пръв достигне до котловината Пентаклайн, започва да търси там.
„Какво прави човек, когато един луд излезе с призив за действие? Тревожи се, но е принуден да се съгласи, ако обстоятелствата го налагат.“ Във всеки случай Грейвс нямаше настроение да слуша никакви аргументи. Когато Ребка отново посочи колко малки са шансовете да намерят близначките, съветникът щракна с пръсти.
— Глупости! Зная, че ще ги намерим. Мислете позитивно, капитан Ребка. Бъдете оптимист! Това е единственият начин да се оцелее.
И най-вероятният да се умре, помисли Ребка, но се предаде. Грейвс не можеше да бъде разубеден. Може би той и Пери си бяха лика-прилика.
Това беше също едно от първите правила на живота, нещо, което Ребка беше научил още шестгодишен в горещите пещери на Тюфел. Когато някой ти дава онова, които искаш, заминавай, преди да има време да размисли и да си го вземе.
Много добре, съветнико. Щом подготвя колата, тръгвам.
Ребка им съобщи, че ще излетят след половин час. Товарният трюм на най-бързите въздушни коли не беше проектиран за големи и тежки товари и Джулиъс Грейвс дълго се колеба над своя багаж, преди накрая да остави всичко и да вземе само един голям сак. Останалото върна обратно в капсулата на Умбиликал. Най-после бе готов за тръгване.
След като излетяха, Макс Пери остави колата на автопилот и тя се насочи към планините Моргенщерн. Когато наближиха достатъчно, за да сканират, двамата мъже се надвесиха над дисплеите.
— Примитивна техника — каза Грейвс. Той гримасничеше и се мръщеше, докато проверяваше изображенията на дисплеите. Това беше продължителен и отегчителен процес. — Ако бяхме в кола на Съюза, нямаше да има нужда да ги следим… щяхме да си седим и да чакаме системата да намери близначките и да ни съобщи. А тук е обратното — аз трябва да се взирам в екраните и да казвам какво се вижда. Примитивно!
— Това е най-доброто, което имаме на Опал и Куейк.