— Вярвам ви. Но запитвали ли сте се някога защо всички други светове от спиралния ръкав не са така богати като Земята и старите райони на Кролспейс? Защо някои планети не използват най-новата технология? Защо никой от другите светове няма повече сервизни роботи от Земята? Защо всички не са богати, всеки, във всяка колония? Ние знаем как да боравим с модерната апаратура. Защо не могат да си я позволят всички планети, а само няколко?
Пери не отговори, но изсумтя, за да покаже, че слуша.
Всъщност не слушаше. Тъй като Джулиъс Грейвс беше зает да разглежда образите на екраните, изглежда Стивън беше този, който бърбореше. А Пери беше зает с радиоприемната апаратура. Грейвс не вярваше, че близначките Кармел ще изпратят сигнал за помощ, но Пери не беше на същото мнение. Тъй като летният прилив наближаваше, близначките би трябвало да предпочетат ареста пред явната смърт и да потърсят помощ.
— Причината за бедността на Добел — продължи Грейвс — е проста. Тя лежи в природата на човечеството. Рационалните видове биха се погрижили един свят да бъде напълно развит и идеален за живеене на хора, преди да се преместят на друг, но ние не знаем как да направим това! Ние действаме под външен подтик. Преди една планета да е наполовина заселена, излитат нови кораби, готови да изследват следващата. И малцина са тези, които казват: „Почакайте, нека овладеем тази и тогава да продължим.“ — той разгледа по-отблизо два фалшиви сигнала за тревога на екрана и поклати пренебрежително глава. — Ние просто сме прекалено любопитни, коменданте — продължи той. — За повечето хора степента на търпение е много ниска, а любопитството твърде голямо. Сикропеанците са толкова лоши, колкото и ние. Така почти всички богатства на спиралния ръкав — и целият лукс — остават в ръцете на домашарите. Все старият парадокс, който датира отпреди Експанзията — онези, които не правят нищо, за да създадат богатства, успяват да обсебят по-голяма част от тях. Докато другите, които вършат цялата работа, притежават твърде малко. Може би един ден това ще се промени. Може би през следващите хиляда години…
— Радиофар — прекъсна го Пери. — Слаб е, но го виждам.
Грейвс замръзна.
— Невъзможно! — гласът му беше остър. Отново беше придобил шефски вид. — Те няма да разкрият доброволно присъствието си на Куейк. Не и след като са избягали тук от толкова далеч.
— Погледнете сам.
Грейвс се приплъзна по седалката, без да става.
— Колко далеч?
— Далеч — Пери погледна вектора за обхват. — Всъщност много далеч. Сигналът не идва откъм възвишенията Моргенщерн. Източникът е най-малко на четири хиляди километра отвъд хребета. Ние приемаме йоносферното отражение, иначе не бихме ги засекли.
— Възможно ли е да е от Хилядата езера?
— Възможно е. Сигналът не е много ясен, но обхватът е достатъчен.
— Това е Ребка! — Грейвс удари с длани по масата. — Сигурно е той. Започнал е издирването и преди още ние да сме слезли долу, е изпаднал в беда. Преди дори…
— Не е Ребка.
— Откъде знаете?
— Не е неговата въздушна кола — Пери сравняваше сигналните еталони. — Нито някоя от нашите. Различна честота, различно естество на сигнала. Прилича на портативен предавателен апарат с малка мощност.
— Тогава е на близначките Кармел! Те сигурно са в смъртна опасност, за да молят за помощ. Можете ли да ни закарате там?
— Няма проблем. Просто ще следваме радиофара.
— Колко далеч е оттук?
— Шест или седем часа при максимална скорост.
Пери погледна хронометъра на колата.
— Колко? — Грейвс проследи погледа му.
— Малко повече от осем тукашни дни до летния прилив. Смятайте го шестдесет и седем часа, броено от сега.
— Седем часа до Хилядата езера, още осем до Умбиликал. След това излитане и заминаване. Имаме достатъчно време. Ще избягаме от Куейк много преди най-лошото да настъпи.
Пери поклати глава.
— Вие не разбирате. Куейк не е хомогенен, той е с много променлива вътрешна структура. Земните вълни могат да избият много преди летния прилив. Тук, на възвишенията, няма голяма активност, но в района на Хилядата езера може да е кошмар.
— Хайде, човече, и вие сте като Ребка. Не може да бъде толкова лошо, щом близначките Кармел са все още там и са живи.
— Правилно го казахте. Ако са все още живи — Пери беше на пулта за управление и вече обръщаше колата. — Има едно нещо, което забравяте, съветнико. Радиофаровете са издръжливи… много по-издръжливи от човешките същества.
Глава 14