Оптическите мерници на оръдията от дълго време следяха колата. Когато тя влезе в обхвата им, Луис Ненда постави арсенала в пълна готовност.
Приближаващата въздушна кола намали, сякаш усети разрушителната мощ на няколко километра пред нея. Тя се отклони, после се спусна за вертикално приземяване върху свързания със сушата риф, доста далеч от кораба.
Ненда държеше оръдията готови за стрелба и наблюдаваше как люкът на колата се отваря.
— Кой ли ще е? — каза той на местния говор на общността повече на себе си, отколкото на Калик. — Залагайте, дами и господа. Назовете посетителите.
Върху изпускащата пара, осеяна с каменни късове крайбрежна ивица слязоха две познати фигури. И двете бяха с кислородни маски, но той лесно ги разпозна. Изсумтя от удоволствие и отклони оръдията.
— Ще свършат чудесна работа. Отвори люка, Калик. Прояви гостоприемство.
Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа бавно се приближаваха, като внимателно избираха пътя си покрай закръглените синьо-сиви скали през сипеите от дребни камъчета. Луис Ненда беше избрал грижливо мястото за приземяване на най-стабилния терен, който можеше да се намери. Въпреки това наоколо се виждаше навяна прах и следи от неотдавнашно движение на почвата. Дълбока назъбена пукнатина се простираше от рифа, където въздушната кола току-що беше кацнала, до средата на мястото, където се намираше много по-големия кораб. Атвар Х’сиал следваше линията на пукнатината и от време на време надничаше от ръба й да помирише и прецени дълбочината. Тази пукнатина беше за нея единственото възможно убежище. Никой не живееше в този район на Куейк и на километри нямаше нищо, с което да се покрият. Оръдията на купола на кораба на тридесет метра от тях се въртяха на триста и шестдесет градуса.
Атвар Х’сиал се наведе ниско — не от уважение към Луис Ненда, а защото трябваше да се промуши през вход, предназначен за нещо наполовина от нейната височина — и влезе през долния люк. Вътре свали кислородната си маска. Д’жмерлиа я последва със странно тихо изсвирване поздрав за Калик, — после побърза да се свие пред господарката си.
Сикропеанката се изправи и се приближи към Ненда.
— Вие все пак решихте да не използвате оръдията си срещу нас — преведе Д’жмерлиа. — Умно решение.
— От ваша гледна точка? Но за какви оръдия говорите? — гласът на Ненда беше сериозен. — Тук няма никакви оръдия. Привидяло ви се е.
— Може би сте прав — каза Атвар Х’сиал чрез Д’жмерлиа. — Щом контролната служба на Опал ги е отминала, може би и ние трябва да сторим същото — широката бяла глава на Атвар Х’сиал се обърна към тавана. — Ако обаче ми разрешите за половин час да огледам горната палуба на вашия звезден кораб…
— О, нямам такова намерение — Луис Ненда се усмихна. — Може да бъде забавно, но ние всъщност нямаме време за губене. Не и когато летният прилив ни духа във вратовете. Да престанем за малко да хитруваме, а? Аз няма да ви питам каква апаратура и оръжия носите, ако и вие престанете да се интересувате какво карам на кораба. Има по-важни неща, за които заслужава да говорим.
— Ах! Предлагате примирие — думите излязоха от устата на Д’жмерлиа, но Атвар Х’сиал беше протегнала дългия си преден крак. — Съгласна. Но откъде всъщност ще започнем? Как ще обсъждаме сътрудничество, без да разкриваме прекалено много от онова, което всеки от нас знае?
— Като начало ще ги изпратим… — Ненда посочи към Д’жмерлиа и Калик — навън.
Жълтите, прилични на тръби, рога на Атвар Х’сиал се обърнаха да сканират хименопта после се наведоха към ло’фтианеца, свит до раковината й.
— Безопасно ли е там? — преведе Д’жмерлиа.
— Не особено — Ненда повдигна рунтавите си вежди. — Хей, ти какво искаш, пролетен карнавал ли? Точно сега никъде на Куейк не е безопасно и ти чудесно го знаеш. Твоята буболечка свръхчувствителна ли е към топлината и светлината? Не искам да ги изпека.
— Не е особено чувствителна — преведе Д’жмерлиа без никаква следа от притеснение. — При наличие на вода, Д’жмерлиа може да издържи на топлина и лош въздух дълго време дори без респиратор. Но комуникацията между вас и мен…
— Бъди спокойна — Ненда кимна към Д’жмерлиа и Калик и посочи с пръст люка. — Вън! И двамата — той премина на езика на общността. — Калик, вземи достатъчно вода със себе си за Д’жмерлиа. Ние ще ви повикаме, когато свършим.
Луис Ненда почака, докато двете извънземни излязат и затворят люка, после отиде и седна на сянка до раковината на Атвар Х’сиал. Пое си дълбоко дъх, разтвори ризата си и разкри гърди покрити с множество сиви, прилични на бенки петна и дълбоки белези, като от шарка. Затвори очи и зачака.