Ребка излезе от колата.
Носеният от вятъра пясък беше невероятно фин и проникваше през най-малките пролуки в костюма. Духаше с голяма сила и едва не го повали. Още в първите няколко секунди усети вкуса на талк на устните си, успял по някакъв начин да се промъкне през респиратора. Милиони мънички дращещи пръсти го докосваха и дърпаха костюма му, всяко едно напиращо да го смъкне. Духът му спадна. Беше по-лошо от Тюфел. Без защитата на кола, нима може някой да оцелее при такива условия дори един час? Това явно беше характерно за Куейк, макар че Пери, обсебен от мисълта за вулкани и земетръси, не го беше предупредил. Но при наличието на подобни атмосферни условия, не беше необходима кой знае каква вътрешна активност на планетата, за да стане непригодна за живот. Беше достатъчен носеният от вятъра пясък, от който не можеше да се диша и от който нямаше спасение.
Ребка се завърза здраво с едно въже за корпуса на въздушната кола, наведе се срещу вятъра и тръгна напред. Видя радиофара, когато беше на не повече от четири метра пред него. Нищо чудно, че сензорите за маса не го бяха регистрирали! Беше миниатюрен уред, най-малкият, който някога бе виждал. С площ не повече от трийсет квадратни сантиметра, дебел няколко сантиметра с ниска антена в центъра. Каменната пирамида, на която беше поставен, представляваше връх на малък хълм. Някой се беше постарал колкото и слаб да бе сигналът да бъде чут на възможно максимално разстояние.
Някой. Но кой и къде? Ако са оставили радиофара и са се опитали пеша да намерят убежище, шансовете им бяха нищожни. Незащитен човек не би могъл да измине и сто метра. Щеше да умре, неспособен да избегне ужасния задушаващ прах.
Но може би бе оставил бележка какво смята да прави? Всеки радиофар за бедствие има в основата си място за съобщение. Ако е заминал преди няколко минути…
„Иска ми се“, каза си Ребка, свали ръкавицата си и се пресегна към свалящата се плоча на дъното на радиофара. Вече час как приемаше сигнала за бедствие, а кой знае колко преди това бе започнал да излъчва.
Той бръкна в тесния отвор. Докосна основата и страхотна болка прониза ръката и тялото му. Мускулите му се разтърсиха и свиха, твърде бързо и силно, за да успее да изкрещи. Не можеше да издърпа ръката си. Ребка се сви безпомощен на две над радиофара.
„Нервен конволвер“, отбеляза умът му момент преди следващият импулс да го удари, по-силен от първия. Не можеше да си поеме дъх. Секунди преди да изгуби съзнание, умът на Ребка се изпълни с гняв. Гняв срещу цялата глупост на назначението си, гняв срещу Куейк, но преди всичко гняв срещу самия себе си.
Беше извършил нещо безкрайно тъпо и то щеше да го убие. Атвар Х’сиал беше опасна и на свобода, някъде на Куейк. Той го знаеше, преди да кацне, но не си направи труда да вземе и най-елементарни предпазни мерки.
„Но аз се опитвах да помогна!“
И какво от това? Умът му отхвърли това извинение, когато разтърсващият удар изви тялото му и за трети и последен път го лиши от разум. Това често пъти е повтаряно — хората, които са толкова глупави, че убиват себе си, никога не могат да помогнат другиму…
И сега, по дяволите, той никога нямаше да научи как изглежда Куейк по време на летния прилив. Планетата беше спечелила, а той — загубил…
Наситеният с прах вятър виеше триумфиращо над безчувственото му тяло.
УКА #859
Галактически координати: 27, 548.76216, 297.442–201.33
Име: Елефант
Връзка звезда-планета: Кам Хитиар Емсерин
Възел за достъп Боуз: 1121
Предполагаема възраст: 9.233 ± 0.31 милиона години.
Изследователска история: Открит чрез дистанционно наблюдение през Е. 4553, достигнат и изследван от сикропеанска изследователска флотилия през Е. 3227. Членове на същата флотилия извършили първото влизане в Елефант и измерили физическите му параметри (Вж. по-долу). Следващите изследователски екипи извършили пълно прекосяване на Елефант (Е. 2068), направили опити за комуникация с Елефант (Е. 1997, Е. 1920, Е. 1883, всичките безуспешни) и взели и изпитали големи образци от тялото (Е. 1882, Е. 1551). При всяко последващо посещение са докладвани бавни промени във физическите параметри и вида на артефакта и през Е. 1220 била изградена постоянна сикропеанска наблюдателна станция на Емсерин, на разстояние четири светлинни минути (станция Елефант). Хора-наблюдатели за първи път се присъединили към станция Елефант 2900 години по-късно, през Е. 1668. Артефактът е наблюдаван непрекъснато в продължение на повече от пет хиляди стандартни години.
Физическо описание: Елефант представлява удължена аморфна газова маса с приблизително четири хиляди километра максимална дължина и около деветстотин километра ширина. Фактически той не е истинско газово образувание, а е изцяло взаимосвързана маса от стабилни полимерни фибри и преносни тунели. Вътрешността е с висока проводимост (главно свръхпроводимост) на топлина и електричество.