Влезте тук!
— Очарователно! — Грейвс се наведе още повече. — На мен ми се струва…
— Не се приближавайте толкова! — извика Пери, когато Грейвс понечи да продължи. — Онзи ръб там, ако е като другия…
— По дяволите! — Грейвс подскочи нагоре. — Вижте, здрав съм като Съюза. И преди да дойда на Добел, се запознах с доклада… На Куейк няма опасни животни.
— Разбира се, че сте се запознали, но аз написах проклетия доклад. Има много неща, които не знаем за Куейк.
Пери пристъпи предпазливо към края на тунела и погледна в него. Скалата изглеждаше достатъчно здрава и доста стара. За Куейк това беше добър знак. Повърхността тук поне имаше известна стабилност, сякаш беше избегнала колебанията, които настъпваха на планетата по време на летния прилив.
— Във всеки случай, не само животните могат да са опасни тук. Не по-малко лоши могат да бъдат калните ями. Вие дори не знаете колко е дълбока тази дупка. Преди да започнете да слизате долу, поне хвърлете един камък и чуйте ехото от удара на дъното.
Той взе един камък колкото юмрук и го хвърли в тунела. Двамата се наведоха напред и се заслушаха да чуят ехото от удара. Последваха две секунди тишина, след това тупване, вик на протест и неочаквано изсвирване.
— Ах ха! Не е нито скала, нито кална дупка — Грейвс щракна с пръсти и се спусна по задник в стръмната дупка, като светеше с фенерче пред себе си. — Долу са близначките Кармел. Казах ви какво да очаквате, коменданте… Радиофарът, стрелката, пещерата и след това… — той спря. — И след това… добре, добре. Сбъркахме.
Пери беше на няколко крачки зад Грейвс. Тънкият лъч на фенерчето се отрази в нечии черни, блестящи очи. Нагоре по наклона бавно се изкачваше малко тяло. Черната му козина бе посивяла от ситния прах. Хименоптът потри средната част на дебелото си тяло с предния си крак и докато я наблюдаваха, се отръска като излязло от вода куче, вдигайки облак прах.
Чу се ново изсвирване и потропване на многоставни крайници.
— Калик ви поднася уважението си и предлага подчинение — чу се познат съскащ глас. От отвора на тунела се показа Д’жмерлиа. Той също беше покрит с фин талк. — Тя е лоялен роб и слуга и ви пита защо хвърлихте камък по нея? Нейният господар ли ви нареди?
Тясното лице на ло’фтианеца не можеше да изразява човешки емоции, но в гласа му прозвуча тон на недоумение и безпокойство. Вместо да отговори, Грейвс се плъзна още по-навътре в тунела, който ставаше равен и се разширяваше в малка пещера, чийто под беше покрит с гипс на прах. Погледна разчистената площ, след това малката купчина предмети, струпани в средата.
— Вие сте били тук в тъмнината?
— Не — фасетъчните очи на Д’жмерлиа блестяха в лъча на фенерчето. — Не е тъмно. И двамата виждаме тук доста добре. Нуждаете ли се от нашата помощ?
Пери, който беше последвал Грейвс в тунела със собствено темпо, се промуши покрай другия човек и се пресегна да докосне тавана на тунела.
— Виждате ли това? Пукнатини. Неотдавнашни. Сигурен съм, че не трябва да стоим тук дълго. Какво правите тук, Д’жмерлиа?
— Как какво, чакаме! Както сме инструктирани — ло’фтианецът бързо изсвири няколко пъти на Калик след това продължи: — Нашите господари ни доведоха тук и ни казаха да чакаме, докато се върнат. Което и правим.
— Атвар Х’сиал и Луис Ненда?
— Разбира се. Собствениците никога не се сменят.
— Значи Ненда не е отлетял. Кога заминаха вашите господари?
— Преди два дни. Ние стояхме отначало на повърхността, но не ни харесаха условията там… Много е горещо, много открито, много трудно за дишане. Но тук, под земята е уютно…
— Уютно, а скалата всеки момент може да се срути върху вас. Кога казаха, че ще се върнат?
— Не са ни казали кога ще се върнат. Защо трябва да ни казват? Ние имаме храна, имаме вода и сме в безопасност тук.
— Не си правете труд да питате, коменданте — Грейвс свърши с огледа на малката пещера, коленичи и започна да трие очи, раздразнени от фината прах, която при всяко движение се вдигаше нагоре. — Атвар Х’сиал и Луис Ненда не биха съобщили маршрута си или каквото и да било на Д’жмерлиа. И защо трябва да го правят, както казва Д’жмерлиа? За да улеснят вас или мен да ги последваме? Не — гласът му премина в шепот: — Ако въобще възнамеряват да се върнат за тях! Може би просто са ги изоставили. Истинският въпрос, онзи, който си зададох, и не искам да си отговоря, е следният: накъде са се запътили Х’сиал и Ненда? Къде са отишли, когато летният прилив е толкова близо, и където не биха искали да присъстват Д’жмерлиа и Калик?