— Оставете ни тогава — Елена Кармел беше готова да се разплаче. — Ние ще останем. Ако умрем, това ще бъде достатъчно наказание, което ще удовлетвори всички.
Грейвс въздъхна и отново седна.
— Комендант Пери, вие трябва да вървите. Върнете се при другите и излитайте. Аз не мога да тръгна.
Пери измъкна пистолета си от колана и го насочи към близначките.
— Това оръжие може да убива, но то може да бъде използвано и като средство за зашеметяване. Ако съветникът реши, можем да ви закараме във въздушната кола в безсъзнание.
Младите жени изгледаха стреснато оръжието, но Грейвс поклати глава.
— Не, коменданте ние. Вие знаете, че няма да можем да извлечем двете нагоре по този склон. И аз ще остана. Вие трябва да заминете и да кажете на Д’жмерлиа и Калик какво се случи — той се облегна назад и затвори очи. — И побързайте, преди да е станало твърде късно.
Тътен на гръм далеч във висините подкрепи думите му. Пери погледна нагоре, но не тръгна.
— Кажете ми защо — продължи Грейвс. Той отвори очи, бавно се изправи и закрачи из палатката. — Кажете ми защо не искате да се върнете с мен. Мислите ли, че аз съм ваш враг… или че губернаторите на Съюза са чудовища? Смятате ли, че цялата правосъдна система е създадена да измъчва и изтезава млади жени? Че Съветът ще позволи някакво лошо отношение към вас? Ако това ще помогне, аз мога лично да ви обещая, че ако дойдете с мен, няма да ви се случи нищо лошо. Но моля ви кажете ми от какво се страхувате.
Елена Кармел погледна въпросително сестра си.
— Можем ли? — след като Джени кимна, тя заговори: — Ще ни подложат на лечение. Рехабилитация. Нали?
— Е, да — Грейвс спря да крачи. — Но само, за да ви се помогне. Да се премахне болката от паметта ви… Не е необходимо през останалата част от живота си да преживявате отново онзи кошмар от Павонис Фор. Рехабилитацията не е наказание. Тя е терапия. Няма да ви нарани.
— Вие не можете да ни гарантирате това — каза Елена. — Не предполага ли рехабилитацията да лекува заедно с мнемоничните проблеми и… всякакви психични проблеми?
— Е, тя винаги е фокусирана върху някакъв конкретен инцидент или проблем, но помага във всички области.
— Дори проблем, който ние може би не смятаме за такъв — Джени Кармел за първи път поклати глава. — Рехабилитацията ще ни направи „по-нормални“ Но ние не сме нормални, не и по дефиницията, която вие и Съветът използвате.
— Джени Кармел, нямам представа за какво говорите, но никой не е напълно нормален — Грейвс въздъхна и се почеса по плешивата глава. — Най-малко от всички аз. Но аз с желание бих се подложил на рехабилитация, ако се прецени, че е необходимо.
— Но да предположим, че вие имате проблем, който не желаете да лекувате? — каза Елена. — Нещо, което е по-важно за вас от всичко друго на света.
— Не съм сигурен, че мога да си представя такова нещо.
— Виждате ли. И вие следвате начина на преценка на Съвета — каза Джени. — Преценка от човешки вид.
— Вие също сте хора.
— Но ние сме различни — каза Елена. — Чували ли сте някога за Мина и Дафне Дергори от нашия свят Шаста?
Последва напрегната пауза.
— Не съм — отговори Грейвс. — А трябва ли да съм чувал?
— Те са сестри — каза Елена. — Близначки. Познаваме ги от деца. На наша възраст са и ние имаме много общи неща. Те и цялото им семейство претърпяха инцидент с космически кораб. Почти цялата фамилия загина. В последния момент Мина и Дафне и три други деца били прехвърлени от член на екипажа в катер и оцелели. Когато се върнали у дома, били подложени на рехабилитация. Да им помогне да забравят инцидента.
— Сигурно са били подложени на рехабилитация.
Грейвс погледна Пери, който отново сочеше часовника си.
— И сигурно им е помогнала. Нали?
— Помогна им да забравят инцидента — Джени беше пребледняла, ръцете и трепереха. — Но нима не разбирате. Те са забравили и всичко друго.
— Ние добре ги познавахме — каза Елена. — И ги разбираме. Те бяха точно като нас. Притежаваха същата близост една с друга, но след рехабилитацията, когато ги видяхме отново… това вече не беше така. Близостта им бе изчезнала. Те не изпитваха една към друга по-силни чувства, отколкото към останалите хора.
— И вие ще направите същото с нас — добави Джени. — Не можете ли да разберете, че това е по-лошо, отколкото да загинем?
Грейвс остана неподвижен няколко секунди, после се отпусна с омекнали крака на стола.