— И за това вие избягахте от Павонис Фор? Защото мислехте, че ще ви отчуждим една от друга?
— А нямаше ли? — попита Елена. — Нямаше ли да искате да ни дадете „нормални“ и „независими“ животи, така че да можем да живеем поотделно? Това не е ли включено в рехабилитацията?
— Всемогъщи Боже! — върху лицето на Грейвс отново преминаха спазматични конвулсии. Той го закри с ръце. — Това ли щяхме да направим? Щяхме ли? Щяхме, да, щяхме.
— Защото близост и зависимост една от друга е „неестествено“ състояние — тъжно каза Елена. — Вие щяхте да се опитате да ни излекувате. За нас тази мисъл е непоносима. Ще трябва да ни убиете, защото няма да тръгнем с вас. Така че сега заминавайте и ни оставете заедно. Ние не искаме вашето лечение. Ако умрем, поне ще умрем заедно.
Грейвс изглежда не слушаше.
— Сляп — промърмори той, — сляп в продължение на години, изпълнени с високомерие. Убеден, че имам дарба, толкова сигурен, че мога да разбирам хората. Но може ли един индивид да се свърже напълно с друго същество? Съществува ли толкова голяма съпричастност? Съмнявам се — той стана, отиде при двете момичета и събра длани в молитвен жест. — Елена и Джени Кармел, чуйте ме. Ако дойдете с мен сега и се съгласите на рехабилитация за онова, което ви се е случило на Павонис Фор вие няма да бъдете разделени. Никога! Никога няма да се прави опит да бъде „лекувана“ вашата потребност да бъдете заедно или да се наруши вашата близост. Вие ще продължите съвместния си живот. Кълна ви се с всеки атом на тялото си, с всичката власт, която имам като член на Съвета на Съюза — той отпусна ръце и се обърна. — Аз зная, че искам от вас много, като ви карам да ми повярвате безрезервно. Но моля ви, направете го! Обсъдете го помежду си. Ние с коменданта Пери ще чакаме отвън. Моля ви, поговорете… и се съгласете да дойдете.
За първи път, откакто Пери беше влязъл в палатката, близначките Кармел се усмихнаха.
— Съветник Грейвс — тихо каза Елена, — вие сте прав, като казвате, че не разбирате близнаците. Не разбирате ли, че вие не трябва да излизате и че ние не трябва да говорим помежду си? Всяка от нас знае какво чувства и мисли другата.
Двете момичета се изправиха като една и заговориха в един глас.
— Ще дойдем с вас! Кога трябва да тръгнем?
— Сега — Пери мълчаливо наблюдаваше и местеше поглед от тримата пред себе си към часовника и обратно. За първи път той разбра, че Джулиъс Грейвс наистина притежава дарба да работи с хора, каквато той никога нямаше да има.
— Всички трябва да тръгнем още в тази минута. Вземайте каквото ви е абсолютно необходимо, но нищо друго. Останахме тук по-дълго, отколкото очаквахме. До летния прилив остават по-малко от трийсет и три часа.
Въздушната кола излетя от черната базалтова повърхност.
„Много бавно — каза си Макс Пери. — Много бавно и тромаво. Каква ли е максималната товароподемност на тази кола? Обзалагам се, че сме близо до нея.“
Той не каза нищо на другите, но докато летяха на безопасна височина обратно по пътя, по който бяха дошли, вътрешното му напрежение не отслабна.
Другите очевидно не споделяха тревогите му. Елена и Джени Кармел изглеждаха изтощени, лежаха в седалките си назад в колата и гледаха уморено нажеженото небе. Грейвс беше си възвърнал маниакалната веселост, разпитваше Д’жмерлиа и чрез него Калик за вида зардалу и родния свят на Калик. Пери реши, че това е отново Стивън зает просто със събиране на информация.
Пери нямаше много време за наблюдение на другите или за разговор. Той също беше уморен — повече от двадесет и четири часа не беше спал, — но нервното напрежение го държеше буден. През последните няколко часа атмосферата на Куейк се бе променила. Вместо да лети в прашно и залято от слънце небе, въздушната кола се носеше под слоеве от непрекъснато движещи се черни и ръждивочервени облаци. Щяха да бъдат в безопасност над тях, но Пери не смееше да рискува да попадне в обсега на неизвестни по сила ветрове. Дори при сегашната височина на колата, много над облаците, ненадейно попаднаха в силни въздушни турбуленции. Не беше безопасно колата да лети с повече от половината от максималната си скорост. Назъбени червени мълнии пронизваха носения от вятъра прах и се спускаха от небето към повърхността. С всяка минута долният край на облака слизаше все по-близко до земята.
Пери погледна надолу. Той видя дузина разпръснати езера и водни басейни, изпускащи пара, свиващи се и отдаващи съдържащата се в тях влага в атмосферата. Куейк се нуждаеше от защитата на този слой водна пара срещу директните лъчи на Мандъл и Амарант.