Онова, от което не можеше да бъде защитен, беше нарастващата сила на приливната вълна. Земята около свиващите се езера беше започнала да се пука и надига. С наближаването на мястото, където бяха намерили Д’жмерлиа и Калик, условията непрекъснато се влошаваха.
Пери се бореше с управлението на колата. Приземяването при тези условия щеше да бъде трудно. Колко време ще му отнеме да остави Д’жмерлиа и Калик при тяхната кола и да се върне обратно в относителната сигурност на въздушните слоеве? И ако нямаше никаква следа от Атвар Х’сиал и Луис Ненда трябваше ли да оставят двамата роби самички долу?
Не се налагаше да отиват много далеч. След десет минути трябваше да вземе решение.
А след трийсет часа летният прилив щеше да бъде факт. Той рискува и малко повиши скоростта на въздушната кола.
На небето пред тях изплува червена светлина. Пери се взря в нея с уморени очи.
Беше ли това Амарант, гледан през пролука в облаците? Само че не се виждаше никаква пролука. А светлата област беше много ниско на небето.
Той се вгледа отново и намали скоростта до безопасния минимум. Когато накрая се убеди, се извърна на седалката.
— Съветник Грейвс и ти, Д’жмерлиа, ще дойдете ли напред, моля, да ми кажете мнението си за това?
Беше формалност. Пери не се нуждаеше от друго мнение. През последните няколко часа в областта пред тях бе имало силна вулканична дейност. На мястото, където бяха взели Д’жмерлиа и Калик, от хоризонт до хоризонт, повърхността бе оранжево-червена. Пушещи реки от лава течаха през почернелия и безжизнен терен. Никъде не се виждаше място за приземяване на въздушна кола.
Пери потрепери от първичен благоговеен страх при тази гледка… и изпита облекчение.
В края на краищата не се налагаше да взема решение. Куейк го беше взел вместо него. Можеха веднага да се отправят към Умбиликал и към сигурността.
Умът му вече извършваше изчисленията. Седем часа полет от сегашното им местоположение. Към тях се прибавяше резерв за грешка, в случай че трябваше да летят при силна буря или с намалена скорост, и тогава необходимото време се закръгляваше на десет часа. А до отдръпването на Умбиликал от повърхността на Куейк оставаха осемнайсет часа.
Оставаше резерв от осем часа. Щяха да успеят и дори да разполагат с още време.
Глава 19
Шумът означава неефективност. Същото се отнася и за механичната вибрация. Двигателите на една въздушна кола в добро състояние почти не се чуват и полетът протича гладко.
Дариа Ланг чуваше хриптящото смъртно тракане зад себе си, усещаше подът да трепери под краката й. Нямаше съмнение, че друсането става все по-силно. Лесно се усещаше въпреки напора на вятъра. Положението бързо се влошаваше.
— Още колко? — трябваше да изкрещи.
Ханс Ребка не вдигна глава от пулта, но поклати глава.
— Четиринайсет километра. Може би твърде далеч. Кацаме и продължаваме.
Те се носеха на не повече от хиляда метра над повърхността, достатъчно високо, за да избегнат нахлуването на прах през някои отверстия. Земята под тях, призрачна и неразличима, едва се виждаше под маранята от завихрен прах.
Ланг гледаше нагоре. Далеч пред тях се виждаше тънка вертикална нишка. Тя изкрещя:
— Виждам я, Ханс! Основата на Умбиликал!
В същия момент Ребка изкрещя:
— Няма полза! Губим височина.
Двигателят на въздушната кола започна да кашля и да се задъхва. Плавният иначе полет при почти максимална мощност беше последван от стържеща вибрация и секунди на болезнено спускане. Пропадаха в слоеве прах. Сребърната нишка на Умбиликал изчезна от погледа на Дариа.
— Шест километра. Четиристотин метра — Ребка хвърли последен поглед към повърхността, преди съвсем да навлязат в бурята и сега летеше по автопилот. — Не виждам и не мога да избера място за приземяване. Проверете обезопасителните си колани и притегнете маските и респираторите. Може би кацането ще бъде твърдо.
Въздушните коли бяха яки, конструирани да летят при екстремални условия, но не можеха да гарантират меко кацане с двигател, станал за вторични суровини, задръстен от корундов прах. Последното издихание настъпи, когато уредите показваха височина двайсет метра. Ребка промени наклона на задкрилките, за да избегне премятането, и се приземи с два пъти по-висока скорост. В последния момент той извика на Дариа да се хване здраво. Колата се удари силно, подскочи над една оголена скала, достатъчно голяма да откъсне рамата й, плъзна се и спря.
— Това е то! — още се движеха, когато Ребка освободи ключалката на обезопасителните колани и се пресегна да помогне на Дариа. Хвърли последен поглед към микровълновия сензор и се обърна към нея с триумфираща усмивка. — Хайде, установих азимута. Основата на Умбиликал е на по-малко от половин километър пред нас.