Условията на земята бяха много по-добри, отколкото бе очаквала Дариа. Видимостта беше няколко десетки метра, макар воят на вятъра да беше прекъсван от тътена на далечни изригвания. Но земята беше спокойна, равна и проходима, с изключение на ред големи колкото къщи скали, изскочили над повърхността като изпочупени зъби. Тя последва Ребка между две такива скали, мислейки си какъв късмет бяха имали, че машината отказа точно тук, а не няколко секунди по-късно. Щяха да налетят на скалите и да се разбият.
Дариа не беше убедена, че Куейк е толкова опасен, колкото твърдеше Пери и имаше желание да остане и да го изследва. Но след като бяха летели толкова много, за да достигнат до Умбиликал, нямаше смисъл. Тя се взря напред. Сигурно вече бяха извървели най-малко половин километър.
Без да гледа къде стъпва, Дариа се подхлъзна на дебел слой прах, несигурен като разлято масло. В този миг Ребка падна пред нея, претърколи се, ала бързо се изправи на крака. Вместо да продължи напред, той спря и посочи право нагоре.
Бяха се оказали в район, защитен от вятъра. Видимостта се беше подобрила около десет пъти. Над тях в небето, замъглено от висока запрашеност, се виждаше очертание на диск. Докато наблюдаваха, той се вдигна по-високо и видимо се смали.
Неговият вик съвпадна с осъзнаването на онова, което тя видя.
— Основата на Умбиликал. Издига се!
— Но ние пристигнахме тук по-рано, отколкото очаквахме.
— Зная. Не трябва да се издига. Много е рано!
Докато Умбиликал избледняваше във висините, неговото оформено като боздуган дъно се оттегляше сред облаци прах. Около издигащата се основа беше площадката за маневриране на въздушни коли. Дариа знаеше техните размери и се опита да прецени височината. Долният край на Умбиликал вече сигурно се беше издигнал почти на километър над повърхността.
Тя се обърна към Ребка:
— Ханс, нашата кола! Ако можем да се върнем там и да излетим…
— Няма да стане — той се премести по-близо до нея. — Дори ако можем да издигнем колата във въздуха, няма къде да кацнем в основата на Умбиликал. Съжалявам, Дариа. Вината за тази каша е моя. Аз излетях и сега сме затворени тук. Заслужих си го.
Той говореше по-високо, отколкото беше необходимо. Сякаш да обезсмисли викането, вятърът напълно стихна. Прахта във въздуха изтъня, повърхността стана спокойна и погледът на Дариа стигна чак до въздушната им кола. Над тях основата на Умбиликал летеше изкушаващо близо.
Беше най-лошото възможно време за такава мисъл, но Дариа реши, че малко тревога в гласа на Ханс Ребка го прави по-неотразим отвсякога. Самоувереността и компетентността бяха добродетели, но такава беше и взаимната зависимост.
Тя посочи нагоре.
— Той не се издига повече, Ханс. Кой го контролира?
— Може би никой — вече не крещеше. — Последователността от команди може предварително да бъде зададена, но може и да са Пери и Джулиъс Грейвс… Възможно е да са го вдигнали просто за да не е на повърхността. Може би го държат там и очакват да видят дали ще се появим. Но ние не можем да ги достигнем!
— Ще трябва да се опитаме — докато той още гледаше към Умбиликал, Дариа вече тичаше през слоя талк към въздушната кола. — Хайде. Ако можем да издигнем нашата кола до площадката в основата, може би ще успеем да скочим на нея.
Тя се удиви на собствените си думи. Беше ли това наистина нейно предложение? На Сентинел Гейт избягваше всякакви височини и разтреперана обясняваше на приятели и на роднини, че се ужасява от височините. Очевидно всичко във Вселената е относително. В момента перспективата да скочи от движеща се развалена въздушна кола върху Умбиликал на километър или повече над повърхността изобщо не я плашеше.
Ханс Ребка я последва, но само за да я хване за ръката и да я дръпне назад.
— Почакайте минутка, Дариа! Погледнете.
От северозапад, точно под облака, идваше друга въздушна кола. Тя вече се снишаваше, когато пилотът очевидно видя Умбиликал. Тогава колата зави и започна бавно да се издига по сложна спирала.
Но основата на Умбиликал беше започнала отново да се издига и то много бързо. Двамата на земята гледаха безпомощно как Умбиликал постепенно изчезва в облаците, следван от въздушната кола. И двете се изгубиха. Изглежда колата изгуби надпреварата.
Дариа се обърна към Ханс Ребка:
— Но ако Джулиъс Грейвс и Пери са на Умбиликал, кой е във въздушната кола?!