— Мога ли да повторя още веднъж? Това е невъзможно — Пери говореше тихо, но тъжният му тон въздействаше по-силно и от крясък. — От деня, в който пристигнахте на Добел, се опитвам да ви накарам да възприемете един факт — по време на летния прилив на Куейк хора не могат да оцелеят. Нито дори по време на обикновен летен прилив. А определено не и при този. Ако останем на Куейк, независимо какво мислите, не може да проработи никакъв „план за оцеляване“, който може да ни спаси. Тук все още е доста тихо и аз не мога да си обясня защо. Но това не може да трае дълго. По време на летния прилив всички на повърхността на Куейк ще умрат.
Планетата сякаш чу последните му думи. Далечен рев и стенание на изхвърлена нагоре земя и разбиващи се скали последваха казаното. Секунди по-късно серия от трусове разтърсиха земята под краката им. Всички се огледаха и инстинктивно се насочиха към колата с илюзията, че в нея ще намерят сигурност.
Дариа Ланг, последната, която влезе, огледа седемте влезли преди нея.
Не беше група, която ще се бори за оцеляване до последната капка кръв. Двете Кармел вече имаха вид на победени и смазани. Бяха прекарали доста дълго на Куейк — от този момент нататък те щяха да се надяват на другите. Грейвс и Пери бяха мръсни и окъсани, дрехите им измачкани и покрити с мръсотия, прах и пот. И двамата имаха кървави и възпалени драскотини по прасците, а Грейвс — две покрити със струпеи рани на плешивата си глава. По-лошото беше, че се държеше прекалено приповдигнато и се усмихваше, сякаш собствените му беди бяха свършили. Може би наистина бяха свършили. Ако някой можеше да ги спаси, това беше Макс Пери, не Джулиъс Грейвс. Но след своето злокобно предсказание той беше изпаднал в мрачно мълчание, загледан в нещо, невидимо за останалите.
Д’жмерлиа и Калик изглеждаха доста нормално — но само защото Дариа не знаеше как да чете по техните извънземни лица знаците на стрес и тревога. Д’жмерлиа педантично чистеше бялата прах от краката си с помощта на меките възглавнички на предните си крайници. Изглеждаше малко разтревожен за друго, освен за личната си хигиена. Калик бързо разтърси тялото си, с което вдигна облак прах и предизвика протест от страна на останалите във въздушната кола. Хименоптът се протегна в цял ръст и огледа със светлите си очи околните. Ако някой все още беше оптимист, това може би беше малкото същество. За нещастие само Д’жмерлиа можеше да общува с него.
Дариа погледна към Ханс Ребка. Той очевидно беше изтощен, но все още хранеше голяма надежда. На лицето му имаше дълбоки червени белези, причинени от маската и респиратора, а около очите — бели кръгове като на бухал от прах. Но когато я погледна, той успя да й се усмихне и да намигне.
Дариа се промъкна вътре. Остана място само колкото да се плъзне вратата и да се затвори. Никога не си бе представяла толкова много същества, хора и извънземни, в една малка въздушна кола. Официалният капацитет беше четирима души. Близначките Кармел бяха успели да се сместят на една седалка, Д’жмерлиа беше приклекнал на пода, където можеше да вижда и да чува, а Дариа Ланг и Макс Пери стояха прави.
— Колко е часът? — неочаквано попита Ребка. — Искам да кажа колко часа остават до летния прилив?
— Петнайсет — гласът на Пери беше безизразен.
— Какво ще правим сега? Не можем да седим тук и да чакаме края си. Трябва да измислим нещо. Хайде да видим какви възможности имаме. Не можем да достигнем Умбиликал дори той да не се издигне по-високо. И на Куейк няма място, където да отидем, за да се спасим. А ако излетим високо и останем в колата?
Калик издаде серия от подсвирвания и пръхтене, които прозвучаха на Дариа като подигравка.
Пери излезе от своя унес и поклати глава.
— Тази мисъл отдавна ми мина през главата — каза мрачно той. — Въздушната кола има енергия за осем часа. Ако излетим сега, което не е много сигурно с толкова товар на борда… ще трябва да се приземим преди максимума на летния прилив.
— Тогава да стоим тук и да чакаме, докато останат четири или пет часа до летния прилив — предложи Ребка. — И след това ще излетим. Ще успеем ли да се издигнем от повърхността, преди да настъпи най-лошото?
— Съжалявам, не знам дали ще стане — Пери погледна към Калик, която поклащаше нагоре-надолу глава, цъкаше и подсвиркваше. — Няма да можем да останем във въздуха. Вулканите и земетръсите превръщат цялата атмосфера в турбулентна маса — той се обърна към ло’фтианеца: — Д’жмерлиа, кажи на Калик да престане. И без това е доста трудно да си съберем мислите.