Продължиха да се катерят. Земята се тресеше под краката им. От стотици пукнатини на скалата излизаше горещ дъх, а небето над тях се бе превърнало в меняща се жива картина от фин прах и ярка светлина. Небето и земята ръмжаха и ревяха около тях. Започна да се лее топъл, наситен със сяра дъжд, който се изпаряваше при допиране с горещата, разкъсвана от силата на приливната вълна земя.
Ребка огледа групата от позицията си назад. Близначките Кармел вървяха една до друга веднага след Грейвс и Пери. Следваше ги Дариа Ланг, между двете извънземни, подкрепяща с една ръка Д’жмерлиа през скосения гръден кош. Всички се справяха добре. Грейвс, Джени Кармел и Дариа Ланг накуцваха и се олюляваха от умора, но вървяха.
Очевидно се нуждаеха от почивка. Той мрачно се усмихна. Е, така или иначе след няколко часа щяха да си починат.
Големият проблем беше повишаването на температурата. Още десет градуса и той знаеше, че ще трябва да намалят темпото или да изпопадат от топлинно изтощение. Дъждът, който уж трябваше да им помогне, стана дотолкова горещ, че попареше незащитената кожа. С напредването на групата в котловината Пентаклайн усложняването на ситуацията изглеждаше неизбежно.
Но те трябваше да продължат. Ако намалят темпото, спрат за почивка или се върнат да потърсят убежище, летният прилив щеше да ги убие.
Той ги подкани да вървят и се вгледа в пътеката, водеща към плоската базалтова скала. Оставащите не повече от петстотин метра изглеждаха леки. След още сто крачки камъните и напуканата земя, които затрудняваха ходенето, щяха да свършат. Започваше кафява равна повърхност толкова гладка, колкото Ребка не беше виждал на Пентаклайн. Приличаше на сухо езерно дъно, останка от дълъг, тесен воден басейн, изпарил се през последните няколко дни. Можеха да се движат по него леко и бързо. Отвъд тясната равнина следваше малък склон до основата на скалата, на чийто връх трябваше да намерят кораба.
Първите двама бяха на двадесет крачки от равното място. Извисяващата се скала с плоско било изглеждаше толкова близо, сякаш можеха да я докоснат, когато Макс Пери спря неуверено. Докато Ребка продължаваше да гледа и да ругае, Пери се подпря на една голяма, назъбена скала и огледа замислено пътя.
— Хайде, човече.
Пери поклати глава, вдигна ръка да спре другите, наведе се и проучи почвата. В същия момент Елена Кармел извика и посочи върха на плоската скала.
Небето беше станало черно, но непрекъснатите светкавици осигуряваха достатъчно светлина. Ребка не можеше да открие нищо там, където Пери се вглеждаше, освен леко трептене на маранята, в която езерното дъно изглеждаше неясно. Но зад замъглената площ, на върха на скалата, където сочеше Елена Кармел, където се кълбяха облаци прах Ребка различи очертанията на малък космически кораб. Той стоеше в края на скалата и имаше вид на изоставен. Пътеката за изкачване не изглеждаше стръмна. След около пет минути трябваше да са горе.
Елена Кармел се обърна и извика на сестра си, но от гръмотевиците гласът й не се чу. Ребка прочете думите по устните й. „Съмър Дриймбоут“ Изражението й триумфира. Тя изтича напред покрай Грейвс и Пери.
Вече беше върху равнината от изсъхнала кал и се насочваше към основата на плоската скала, когато Пери вдигна глава и я видя.
Той замръзна за секунда, след което изкрещя предупреждение, което се извиси над тътена.
Елена се обърна по посока на звука. В същия момент кората на спечената глина, дебела по-малко от сантиметър, се продъни под тежестта на тялото й. Във въздуха около нея от тинята бликнаха струи пара. Тя изпищя, вдигна ръце и се опита да запази равновесие. Под крехката повърхност бълбукащата тиня предлагаше толкова опора, колкото и горещ сироп. Преди някой да може да се помръдне Елена потъна до кръста. Врящата кал обгърна краката и бедрата й и тя изпищя от болка.
— Легни напред! — извика Пери, хвърли се на земята да разпредели теглото си и започна да се придвижва към нея.
Но Елена Кармел изпитваше твърде голяма болка, за да му обърне внимание. Той се придвижваше много бавно, а тя потъваше бързо. Пери беше на три крачки от нея, когато бълбукащата тиня достигна до гърлото й. Тя нададе последен, ужасен писък.
Пери се придвижи напред и я хвана за косата и за протегнатата ръка, но не можа да я задържи.
Тя потъна съвсем. Изпаднала в шок от изгарянето, не издаде никакъв звук, когато врящата кал влезе в устата, в носа и в очите й. В следващия миг изчезна. Течната повърхност образува малък водовъртеж, но след по-малко от секунда стана отново спокойна.