Повърхността зад плоската скала неочаквано се разтърси с грозна сила. Ребка видя как въздушната кола, с която бяха пристигнали, се наклони на една страна и изчезна. Плащеница от черен пушек я погълна, после тръгна пълзешком към тях.
Едно по едно — каза си той. — Не гледай назад, нито нагоре.
Ребка концентрира цялото си внимание да помага на Макс Пери. Ако паднеше, той щеше да повлече всички със себе си.
Продължиха да се катерят, като се препъваха и лазеха по чакълестото корито. Критичният момент настана, когато Пери се подхлъзна и падна с лице върху скалата. Сакатите му ръце се удариха в грубата повърхност, обгорените длани се цепнаха и той изстена. Ребка го хвана, преди да се свлече надолу. След няколко секунди те се закатериха отново по неравното дъно на потока.
Когато Пери направи още няколко стъпки, Ребка се обърна да види какво става отзад. Грейвс само дето не беше припаднал. Джени Кармел го подкрепяше. Останалите трима бяха изминали едва половината път и напредваха бавно. Ребка чуваше цъкането и свиренето на Калик. Напрежението беше голямо.
Те трябваше да се справят сами. Ребка насочи вниманието си към звездния кораб. Беше ли в изправност, имаше ли достатъчно енергия за един последен полет, докато излезе в орбита? Пери беше стигнал до „Съмър Дриймбоут“, но стоеше пред затворената врата. Нямаше как да се отвори. Той погледна отчаяно Ребка.
— Кажете на другите да побързат… Особено на Калик — Ребка дръпна люка. Неочаквано разбра колко малък е корабът. Пери му беше казал, че прилича повече на играчка, отколкото на космически кораб, но въпреки това фактът го шокира. Вътрешното пространство не беше много по-голямо от това на въздушната кола.
Той отиде до пулта за управление и го разучи. Поне нямаше да има никаква трудност с него и нямаше да прибягва до помощта на Калик или на Джени Кармел. Пултът беше от най-прост вид.
Ребка се обърна към контролните уреди. Нивото на енергията беше отчайващо ниско. Дали ще може да го изведе и до половината път до орбита?
Погледна хронометъра. Оставаше по-малко от час до летния прилив. Това даде отговор на въпроса му. Лошо, ако се опитат, лошо и ако не се опитат. Когато другите се добраха до кораба, той се приготви за излитане.
Последни се качиха Дариа Ланг и Джени Кармел.
— Затворете люка — каза Ребка и се обърна към пулта. Той не погледна дали са го затворили, нито имаше време да извърши многобройните проверки, предшестващи всяко излитане в Космоса. През предното стъкло Ребка виждаше огнен килим да се движи по повърхността към тях. Само след няколко секунди и щеше да погълне кораба.
— Дръжте се здраво. Излитаме! Ускорение трета степен. Ако имаме късмет — помисли си той. — Ако ли не…
Ханс Ребка включи на пълна мощност. Космическият кораб се разтресе.
Нищо не се случи известно време, което им се стори цяла вечност. После, когато огнената буря съвсем наближи, „Съмър Дриймбоут“ изпука по шевовете, потрепери и се вдигна към бурното, антрацитночерно небе на Куейк.
Глава 22
Десет секунди след като кракът й бе попаднал в кипящата черна кал, нервната система на Дариа Ланг сякаш бе станала безчувствена. Тя не усещаше болка, не изпитваше съжаление, нито тъга.
Знаеше, че Макс Пери се беше изгорил по-лошо от нея и все пак водеше групата по скалистия склон, но такова свръхусилие беше извън нейните възможности. Ако беше останала в съзнание, то бе само защото не знаеше начин да изпадне в безсъзнание. Вървя нагоре до кораба с останалите само защото Калик и Д’жмерлиа не й оставиха друга възможност. Калик я носи на гръб, като внимаваше стъпалото и глезенът й да не докосват земята.
Когато доближиха люка на кораба, Калик внимателно я свали на земята. Адска болка прониза стъпалото и глезена й.
— С извинения и безкрайно съжаление — каза тихо Д’жмерлиа. Тъмните му челюсти бяха досами ухото й. — Но входът е широк колкото да мине. Ще трябва да влезете самичка.
Щяха да я накарат да ходи точно когато болката беше започнала да става непоносима. Трябваше да се опре на изгорения си крак. Тя каза на извънземните, че няма да го понесе. Ала нямаше време. Опита се да балансира на един крак пред люка.
— Побързайте — подкани я Макс Пери отвътре.
Тя го погледна с омраза. После видя ръцете му, покрити с мехури, оголени до кокал на места от съприкосновението с острите скали и камъни по време на изкачването. Той сигурно се чувстваше много по-зле от нея. Дариа стисна зъби, повдигна левия си крак от земята, хвана се за рамката на люка и внимателно скочи в кораба. Вътре останалите едва се бяха побрали. Успя по някакъв начин да се промъкне до страничния прозорец и застана на един крак.