– Тази работа трябва да има по-лесно обяснение.
– Толкова типично за теб. Не можеш да откраднеш дори бебе, но си твърде мързелив, за да конюгираш.
– Хей – възмутих се, – сексуалният ми живот няма нищо общо с…
– Да свързваш фактите, Хари. Ох, защо ли си правя труда. Кралицата е просто Кралицата. Кралица Титания. Кралица Маб. Кралицата, Която Е Била, се нарича още Майката. Кралицата, Която Ще Бъде, е позната като Дамата. В момента Зимната дама е Мейв. Лятната дама е Аврора.
– Дама, Кралица, Майка – ясно. – Взех химикалката и написах всичко, включително имената. – Значи, имаме шестима, способни да го направят?
– Плюс Зимния рицар – напомни Боб. – На теория.
– Правилно – съгласих се аз. – Седем. – Почуках замис-лено с химикалката по бележката и казах: – Осем.
– Осем? – попита Боб.
Поех си дълбоко дъх и поясних:
– Елейн е жива. Тя разследва случая от страна на Лятото.
– Охо – рече Боб. – И за това те предупреждавах.
– Знам, знам.
– Мислиш ли, че тя може да е видяла сметката на Руел?
– Не – отвърнах. – Но аз изобщо не можах да разбера откъде ми дойде, когато двамата с Джъстин ме спипаха. Трябва само да помисля дали й е било по силите да го направи. Тоест ако мислиш, че би било трудно за мен, може би тя изобщо не е способна да го направи. Винаги съм бил доста по-силен от нея.
– Да – отвърна Боб, – но пък тя беше по-добра от теб. Тя имаше доста качества, които ти липсват. Грациозност. Стил. Елегантност. Бюст.
Завъртях очи.
– Значи, тя остава в списъка, докато не намеря основания да я махна.
– Каква логика от твоя страна, Хари. Почти се гордея с теб.
Протегнах се към папката, която ми беше дала Маб, и прегледах още веднъж изрезките от вестници.
– Имаш ли някаква представа кой е Зимният рицар?
– Никаква, съжалявам – призна си Боб. – Контактите ми със Зимата са малко ограничени.
– Хубаво тогава. – Въздъхнах и прибрах записките си. – Знам какво да направя.
– Това е добре – отбеляза Боб сухо.
– Я се разкарай. Искам да открия повече за този Руал. Кой е бил близък с него. Може би някой е видял нещо. Ако полицията го е приела за нещастен случай, съмнявам се, че се е водило някакво разследване.
Боб кимна и по някакъв начин успя да си придаде замислен вид.
– Значи, смяташ да пуснеш обява във вестника или нещо такова?
Тръгнах да обикалям масата, духайки свещите.
– Мисля да започна с някои незаконни прониквания. После ще отида на погребението му, да видим кой ще се появи.
– Страхотно! Мога ли да правя и аз същите забавни неща като теб, когато порасна?
Изсумтях и се обърнах към стълбата, като взех пос-ледната горяща свещ със себе си.
– Хари? – подвикна Боб тъкмо преди да започна да се изкачвам.
Спрях се и погледнах към него.
– Ще внимаваш, нали? – Ако не познавах Боб по-добре, щях да реша, че черепът почти трепери. – Ти си абсолютен идиот по отношение на жените. Нямаш си никаква представа на какво е способна Маб.
Постоях и го погледах малко. Оранжевите му очи бяха единствената светлина в тъмната ми лаборатория. От това леко ме побиха тръпки.
Обърнах се отново към стълбата, качих се горе и зат-ворих люка.
Глава 11
Проведох няколко телефонни разговора, пъхнах няколко неща в раницата си и отидох да проникна незаконно в апартамента на Роналд Руел.
Руел живееше в южната част на деловия център на Чикаго, в сграда, която изглеждаше сякаш някога е била театър. Огромното фоайе с висок таван ме накара да се огледам за копринени мантии и да се вслушам в очакване да чуя нестройната какофония на оркестър, настройващ инструментите си.
Влязох във фоайето с шапка с логото на фирма за доставка на цветя по домовете, като съответно стисках под мишница дълга бяла кутия за цветя. Кимнах небрежно на възрастния охранител на гишето и тръгнах решително към стълбището. Ще се изненадате колко далеч можете да стигнете с шапка, кутия и уверена крачка.
Тръгнах по стълбите към третия етаж, където беше апартаментът на Руел. Придвижвах се бавно, с изос-трени магьоснически сетива – първо ме интересуваше дали на мястото, където е починал възрастният човек, са останали някакви енергийни следи. За по-сигурно постоях за момент там, където са намерили тялото на Руел, но не усетих нищо. Ако бяха използвали масивна магия за убийството му, много добре си бяха заличили следите.
Продължих изкачването си към третия етаж, но чак когато отворих вратата към коридора между апартаментите, инстинктите ми ме предупредиха, че не съм сам. Зас-тинах до открехнатата врата и се вслушах.