– Тут, в момента работя за Маб, но тя е само поредният клиент, ясно? Не съм тук, за да те вземам някъде или да те карам да правиш нещо.
Тут опря гумения край на копието си в асфалта и ме изгледа недоверчиво.
– Наистина ли? – попита той.
– Наистина – отвърнах.
– Заклеваш ли се?
– Заклевам се.
– Да пукнеш, ако лъжеш?
– Да пукна, ако лъжа – кимнах аз със сериозен вид.
– Изплюй се – настоя той.
Изплюх се на земята.
– Е, добре тогава – каза Тут.
Той хвърли копието и се метна обратно към пицата, за смайване на останалите дребни феи, които изразиха протес-та си с раздразнени писъци и го последваха. Парчето пица не изтрая дълго. Зрелището приличаше на онези научно-популярни филми, в които пираните се разправят с някаква клета твар, попаднала във водата – с тази разлика, че тук проблясваха крилца и навсякъде се носеше светещ прах.
Наблюдавах намръщено, докато Тут-тут не се отдели от пицата с понадуто коремче. Той въздъхна доволно и изчака останалите феи да го последват.
– Е, Хари – каза Тут, – как мислиш, кой ще спечели войната?
– Белият съвет – отвърнах. – Червеният двор не е добре подготвен и няма никого на резервната скамейка.
Тут изсумтя и свали пластмасовия шлем от главата си. Вятърът разроши косата му.
– Това, че нямат подкрепления, не означава, че ще изгубят. Но аз нямах предвид тази война.
Намръщих се.
– Имаше предвид войната между дворовете.
– Да – кимна Тут.
– Ясно. Защо с оръжие и доспехи, Тут?
Феят се усмихна доволно.
– Яко, а?
– Доста е плашещо – казах аз със сериозен вид. – Но защо ти е всичко това?
Тут скръсти ръце на гърдите си и зае възможно най-важната за шестинчовия си ръст поза.
– Задават се беди – обяви той.
– Аха. Чух, че дворовете са разтревожени.
– Не просто разтревожени, Хари Дрезден. Започна призоваване на диви феи. Видях няколко дриади заедно с Летния рицар на Ший и една нереида се измъкна от канал през два квартала оттук и влезе в сградата на Зимата.
– Призоваване на диви феи, казваш. Такива като вас?
Тут кимна и опря стъпало в краката на Сър Жант, който издаде изненадващо басово оригване.
– Не всички играят с дворовете. Обикновено си вършим своята работа и не им обръщаме много внимание. Но по време на война дивите феи ги призовават от едната или другата страна.
– И кой избира на чия страна да застанете?
Тут сви рамене.
– Обикновено добрите диви феи отиват при Топлата кралица, а лошите – при Студената. Предполагам, че има нещо общо с това, какви ги вършиш.
– Аха. А ти какви си ги вършил – топли или студени неща?
Тут гръмко се разсмя.
– Как мога да помня всички тези работи? – Той се потупа по корема и скочи на крака с блуждаещ поглед. – Кутия с пица ли имаш там, Хари?
Взех кутията и я отворих, показвайки остатъка от пицата. Феите нададоха хорово „Оооо“ и всички се струпаха на самия край на кръга, допирайки нослета в невидимата бариера, и се вторачиха лакомо в пицата.
– Ти си ни давал много пица през последните няколко години, Хари – отбеляза Тут, преглъщайки.
Не откъсваше поглед от кутията в ръцете ми.
– Е, и ти си ми протягал ръка, когато съм имал нужда от помощ – отвърнах аз. – Всичко е честно, нали?
– Просто честно? – промърмори Тут, напрягайки се. – Това е... това е... това е пица, Хари.
– Искам да свършиш още нещо за мен – казах. – Трябва ми информация.
– И ще платиш с пица? – попита Тут с надежда в гласа.
– Да – отвърнах.
– Уха! – извика Тут и излетя във въздуха във възторжена спирала.
Останалите феи го последваха с подобни изблици на емоции и фойерверкът от светлини ме замая.
– Дай ни пицата! – извика Тут.
– Пицата, пицата, пицата – пискаха в хор останалите феи.
– Първо искам да ми отговорите на някои въпроси – казах.
– Добре, добре, добре – извика Тут. – Хайде де, питай!
– Трябва да поговоря със Зимната дама – рекох аз. – Къде мога да я намеря, Тут?
Тут задърпа светлолилавата си коса.
– И това е всичко, което искаш да научиш? Под града! Там, където магазините са под земята, и тротоарите.
Намръщих се.
– В пешеходните тунели?
– Да, да, да! Дълбоко, в частта, която смъртните не могат да видят, можеш да намериш пътя към Подземния град. Студената дама се премести в Подземния град. Нейният двор е в Подземния град.
– Какво? – изненадах се аз. – От кога?
Тут нетърпеливо описа осморка във въздуха.
– От миналата есен.
Почесах се по косата. В това имаше логика. Миналата есен една отмъстителна вампирка и нейните съюзници бяха раздвижили всички видове свръхестествени вредители, създавайки хаос на границата между реалния свят и Небивалото, светът на духовете. Скоро след това беше започнала войната между магьосниците и вампирите.