Ший започнаха да се разотиват по масите си. Аз останах на мястото си и продължавах да мълча, макар че усещах върху себе си все повече погледи, когато безсмъртните сядаха по масите си и вдигаха искрящите си очи.
Изчаках всичките да насядат и тръгнах напред. Прекосих дансинга, стигнах до подножието на редовете и леко се поклоних.
– Зимната дама, предполагам?
Мейв ми се усмихна, при което й излязоха трапчинки, и помръдна по момичешки единия си крак.
– Точно така.
– Знаете ли като какъв идвам тук, лейди?
– Естествено.
Кимнах. Значи, никакви фронтални атаки.
– Вие ли организирахте убийството на Летния рицар?
В залата настана тишина. Погледите на Зимните Ший станаха напрегнати, враждебни.
Устните на Мейв се разтеглиха бавно в усмивка, която премина в тих, но бурен смях. Тя отметна глава назад, и останалите Ший се присъединиха към нея. Те се хилиха така поне половин минута и аз усетих, че лицето ми започна да се изчервява от раздразнение. Едва тогава Мейв махна небрежно с ръка и смехът послушно утихна.
– Звезди! – промърмори тя. – Направо обожавам смъртните.
Стиснах зъби.
– Това е чудесно – рекох. – Та вие ли организирахте убийството на Летния рицар?
– А ако бях аз, мислиш ли, че щях да ти кажа?
– Отклонявате се от отговора. Отговорете на въпроса ми.
Мейв вдигна пръст към устните си, сякаш за да предот-врати нова вълна от смях. После се усмихна и каза:
– Не мога да ти дам просто така такава информация, магьосник Дрезден. Тя е твърде ценна.
– Какво трябва да означава това?
Тя седна напред в трона, прекръсти крак върху крак с проскърцване на кожата и се облегна назад.
– Това означава, че ако искаш да отговоря на въпроса ти, ще се наложи да платиш за това. Колко е ценен този отговор за теб?
Скръстих ръце на гърдите си.
– Предполагам, че вече имате нещо предвид. Иначе защо ще пращате някого да ни доведе невредими тук?
– Бързо схващаш – промърмори тя. – Това ми харесва. Да, магьоснико. – Тя махна ръка към един свободен стол на масата от дясната страна на трона, на по-долното ниво. – Моля, седни – каза тя и зъбите й блеснаха ослепително. – Нека да сключим сделка.
Глава 15
– Искате да сключа още една сделка с Ший – казах аз. Не си направих труда да прикрия изумлението си. – Ако сега избухна в смях, нали няма да се обидите?
– И защо намирате думите ми за забавни?
Завъртях очи.
– Бога ми, лейди, нали точно заради това се забърках в тая бъркотия.
По устните на Мейв се плъзна лека усмивка; ръката й остана протегната към креслото, което стоеше до нейното.
– Не забравяйте, магьоснико, че сте дошли да искате нещо от мен. Няма да ви навреди да изслушате предложението ми.
– Това съм го чувал и преди. Обикновено преди да ме прецакат.
Мейв докосна зъбите си с върха на езика си.
– Всяко нещо с времето си, господин Дрезден.
Изсумтях.
– Да речем, че не ми се слуша.
В очите й се появи нещо, което внезапно направи лицето й студено и неприятно.
– Мисля, че ще е разумно от ваша страна да не ми се противопоставяте. Направо побеснявам, когато някой развали настроението на някое хубаво парти.
– Хари – промърмори Били, – тези хора ме карат да настръхвам. Ако тя смята да си играе игрички с теб, по-добре да си вървим.
Намръщих се.
– Да, така ще е най-разумно. Но това няма да ми даде никакви отговори. Ела.
Пристъпих напред и се изкачих по стъпалата към масата, която ми сочеше Мейв. Били ме следваше плътно. Мейв ме наблюдаваше през цялото време с проблясващи очи.
– Така – каза тя, след като се настаних. – Не е чак толкова опърничав, колкото твърдеше той.
Стиснах зъби, докато Били сядаше до мен. Към нас бързо се приближиха три ярки цветни светлини, които носеха сребърен поднос с кристална кана с вода и две чаши.
– Кой го е твърдял?
Мейв махна безгрижно с ръка.
– Няма значение.
Погледнах я с неприязън, но това като че ли не й нап-рави впечатление.
– Добре, лейди – казах аз – Говорете.
Мейв протегна лениво ръка. Между пръстите й се появи бокал с някаква златиста течност и докато я гледах, бързо се покри със скреж. Тя отпи от питието, каквото и да беше то, и каза:
– Първо ще ви назова цената си.
– Добре ще е да е с намаление. Предвид обстоятелствата не мога да ви предложа кой знае какво в замяна.
– Вярно е. Не мога да поискам правото над вас, защото кралица Маб вече го притежава. Но да видим. – Тя започна да потупва с пръст по устните си и каза: – Вашият потомък.