Гласът ми прозвуча по-тихо, отколкото възнамерявах.
– Искате да й направя дете. Дете, което да задържите.
Очите на Мейв проблеснаха. Тя се наведе към мен и каза съвсем тихо:
– Не позволявай това да те тревожи. Мога да усетя глада ти, смъртни човече. Копнежа ти. Горещ като треска. Позволи й да го утоли. Нито една смъртна не може да те задоволи като нея.
Погледът ми бе привлечен от жената Ший и се плъзна по бледата плът, която се виждаше между гънките на изумруденозелената коприна, проследявайки очертанията на краката й. Онзи глад отново се надигна в мен в първичен и неосъзнат копнеж. Мирисът й ме заливаше на вълни, аромат на вятър и мъгла, на гореща плът. Той събуди нови фантомни усещания на копринено докосване от деликатни ръце, галещи кожата ми, сладостно възбуждащо драскане на нокти, опияняваща сила на крайници, обвиващи моите.
Очите на Мейв проблеснаха.
– А може би тя не ти е достатъчна? Може би желаеш още една. Дори самата мен. – Докато я гледах, Джен притисна бузата си към бедрото на Мейв и леко целуна кожата й. Мейв раздвижи бавно и чувствено хълбоците и гърба си и промърмори: – Ммм. Или повече, ако жаждата ти е достатъчно силна. Предлагам ти изгодна сделка, магьоснико. На всички ще ни хареса.
Копнежът и болезнената нужда се удвоиха. Двете феи бяха прекрасни. Повече от прекрасни. Чувствени. Жадуващи. Абсолютно невъздържани, изпълнени със страст. Можех да го усетя в тях, чувствах излъчването им. Ако се съгласях на сделката, те щяха да ми подарят една нощ, изпълнена със удоволствие, чувственост, насита и наслада. Мейв и нейната родственица щяха да направят с мен неща, за които можете да прочетете само в списанията.
– Мили „Пентхаус“ – промърморих аз, – никога не съм предполагал, че нещо такова ще се случи и с мен…
– Магьоснико – промърмори Мейв, – по очите ти разбирам, че преценяваш последствията. Твърде много мис-лиш. Това те лишава от сили. Спри с мисленето. Спусни се с нас в земята.
Някаква математическа, безстрастна част от ума ми, натикана някъде отзад в главата ми, ми напомни, че наистина имам нужда от тази информация. Едно просто изяв-ление от Мейв щеше да ми покаже дали е убийца, или не. Давай, каза ми тя. Изобщо няма да боли да платиш цената. Нима не си заслужил малко удоволствия след всичко, което ти се случи? Сключи сделката. Получи информацията. Потопи се в целувките, удоволствието и меката кожа. Поживей си малко – преди да е изтекло взетото назаем време.
Протегнах треперещата си ръка към кристалната кана на масата. Стиснах я здраво. Тя звънтеше и потракваше по чашата, докато си наливах студената, искряща вода.
Усмивката на Мейв стана по-язвителна.
– Хари – рече Били неуверено. – Не ми ли каза току-що, че ще се случи нещо лошо, ако, нали се сещаш, взема храна или вода от фе... от тези хора?
Оставих каната на масата и вдигнах чашата с вода.
Джен потърка бузата си в бедрото на Мейв и промърмори:
– Те никога няма да се променят, нали?
– Не – отвърна Мейв. – Мъжките винаги се хващат на едно и също нещо. Не е ли великолепно?
Разкопчах копчето на дънките си, дръпнах ципа надолу и излях студената вода директно в панталона ми.
Някои внезапни усещания са приятни. Това не беше от тях. Водата беше толкова студена, че в нея се бяха образували малки ледени кристали, сякаш тя се опитваше да замръзне отвътре навън. Студенината стигна точно там, където исках, и всичко, което се намираше в дънките ми, се опита в панически, хипотермичен ужас да се свие в корема ми. Нададох тих вик и кожата ми веднага настръхна.
Постъпката ми постигна желания ефект. Онзи непреодолим, почти животински глад повехна и изчезна. Вече можех да отместя очите си от Зимната дама и нейната родственица и да проясня главата си до нещо, наподобяващо трезво мислене. Тръснах още веднъж глава за всеки случай и отново погледнах към Мейв. Бях изпълнен с гняв и стисках здраво зъби, но положих усилие думите ми да прозвучат поне донякъде учтиво.
– Извинявай, скъпа, но откривам някои проблеми в предложението ти.
Мейв сви устни.
– И какви са те?
– Първо, няма да ти дам детето си. Нито моето, нито което и да е друго, никога. Ако имаш капчица разум в главата си, би трябвало да го знаеш.
И без това бледото лице на Мейв пребледня още повече и тя скочи от трона си.
– Как се осмеляваш…
– Млъквай – изръмжах аз с такава сила, че думата накара стените на балната зала да зазвънят. – Не съм свършил.
Мейв потрепна така, сякаш й бях ударил шамар. Зяпна от изненада и примигна.
– Дойдох тук по твоя покана и под твоя защита. Аз съм твой гост. И въпреки това ти се опита да ме омагьосаш. – Изправих се, опрях ръце на масата и се наведох напред, за да подчертая думите си. – Нямам време за тези глупости. Не можеш да ме уплашиш, лейди – казах аз. – Дойдох тук, за да получа отговори – но ако продължаваш да ме притискаш, ще отвърна на удара. Силно.