– И защо така?
Въздъхнах.
– Нещо става. Ако не намеря убиеца, двата двора ще започнат война един срещу друг.
– Това обяснява всичките мотиви от Втората световна война в дрехите им.
– Да, но не и защо времето е от такова значение. – Поклатих глава. – Ако бяхме останали по-дълго, може би щях да науча повече, но обстановката там стана много изнервена.
– Предпазливост, храброст – кимна Били. – Сега си тръгваме, нали?
– Елидий? – казах аз. Почувствах размърдване в косата ми и мъничкото пикси изскочи и започна да кръжи във въздуха пред мен. – Можеш ли да ни отведеш до колата ми?
Пиксито присветна утвърдително и се стрелна напред. Вдигнах амулета си и го последвах.
Двамата с Били мълчахме, докато нашата водачка не ни изведе от подземния лабиринт недалече от мястото, където бях паркирал Синята костенурка. Минахме напряко по една тясна улица.
Някъде по средата й Били ме сграбчи за ръката и ме дръпна зад гърба си.
– Хари, назад! – извика той, засили се и изрита металната кофа за отпадъци.
Тя полетя във въздуха и се стовари върху нещо, скрито зад нея, което не бях забелязал. Някой изпръхтя и изохка от болка. Били пристъпи напред и вдигна металния капак, който беше паднал на земята. Засили се и го стовари върху фигурата. Разнесе се силно дрънчене.
Отстъпих назад, за да съм сигурен, че имам пространство за действие, и отново посегнах към амулета си.
– Били – казах аз, – какво става, по дяволите?
Усетих внезапното присъствие зад гърба си твърде късно, за да успея да се отдръпна. Една ръка с размера на чиния ме стисна за врата като менгеме и ме вдигна във въздуха. Почувствах как петите ми се повдигат, докато накрая само пръстите ми едва успяваха да достигнат земята.
– Пусни амулета и го повикай обратно, магьоснико – изръмжа нечий глас, женски контраалт. – Извикай го обратно, преди да съм ти строшила врата.
Глава 16
Да те държат за врата, боли. Повярвайте ми. Вдигнах ръце в опит да покажа, че се подчинявам, и казах:
– Били, махни се от него.
Били се отдръпна от бледокосия млад мъж, когото беше съборил на земята. Фикс проскимтя и бързо се изниза по задник, оттласквайки се с ръце. Взетият му под наем кафяв костюм беше изцапан и разпран, а жълтата му найлонова вратовръзка висеше от яката, закопчана само с едната си щипка. Той се облегна с гръб на стената на алеята, ококорил ужасено очи под бялата си, наподобяваща глухарче коса.
Очите на Били прескачаха от моята нападателка към Фикс и обратно. Погледът му се спря за миг върху нея и той стисна решително зъби.
– Хари? Искаш ли да я разкарам?
– Чакай малко – успях да промълвя. – Добре, извиках го. Сега ме пусни.
Хватката на врата ми се отпусна и когато краката ми отново се озоваха на земята, аз отстъпих към Били, обръщайки се с лице към жената, която ме беше държала.
Както бях очаквал, това беше високата мускулеста жена от погребалната агенция; сплесканата й зелена коса падаше над очите и едната й буза. Тя скръсти ръце и пристъпи от крак на крак.
– Фикс? Добре ли си?
Дребничкият мъж изпъшка:
– Устната ми е разцепена. Не е чак толкова зле.
Жената кимна и ме погледна отново.
– Добре – казах аз. – Кои сте вие, по дяволите?
– Казвам се Мерил – отвърна тя. Гласът й беше изненадващо тих, в пълен контраст с телосложението й. – Искам да ви се извиня, господин Дрезден. Заради това, че ви ударих и ви хвърлих в контейнера.
Повдигнах вежди.
– Сигурна ли си, че си намерила правилния човек, Мерил? На мен никой никога не ми се извинява за нищо.
Тя отметна коса с едната си ръка. Кичурите отново паднаха пред лицето й.
– Съжалявам. Бях се уплашила и действах, без да мисля.
Двамата с Били се спогледахме.
– Ами добре. Сигурен съм, че промъкването в тъмна уличка и нападането в гръб не е обичайният ти начин на извинение. Но аз не съм чел онази книга за Марс и Венера, така че кой знае.
Устните й потрепнаха и тя леко се отпусна.
– Не знаех къде другаде да ви намеря, затова просто изчаках до колата ви.
– Добре. – Вратът ми все още пулсираше на местата, където пръстите й се бяха впили в плътта ми. Обзалагам се, че утре там щеше да има красиви синини. Кимнах и се обърнах. – Извинението е прието. Сега, ако ме извините, имам да свърша някои неща.
– Почакайте, моля ви.
В гласа й се промъкваше паника.
Спрях се и отново се извърнах към нея.