Лий беше висока приблизително колкото мен, но за разлика от острите ми черти, тя представляваше съчетание от заоблени извивки и нежни полусенки. Косата й с цвят на пламък се спускаше на вълни и къдрици до под ханша й, а тази вечер беше облякла рокля от диплеща се изумрудена коприна, проточена със златни и зеленикавосини нишки. Беше я пристегнала в кръста с колан, направен от заплетени златисти копринени конци, а на него бе закачила кания, от която се подаваше тъмната дръжка на нож.
Тя принадлежеше към висшите Ший и притежаваше несъмнена красота. Идеалната й фигура бе допълнена с прекрасно женствено лице, пълни устни, кожа като сметана и продълговати, златисти котешки очи с отвесни зеници, като на повечето феи. Лий посрещна изненадата ми с определена насмешка и устните й се разтегнаха в лека усмивка.
– Добър вечер, кръстнице – казах аз, опитвайки се да се държа учтиво. – Тази вечер не отстъпваш по красота на звездите.
Тя въздъхна доволно.
– Какъв ласкател. Сегашният ни разговор още не е започнал, а вече ми харесва повече от предишния.
– Този път не умирам – казах аз.
Усмивката й се стопи.
– Въпрос на гледна точка – отвърна тя. – Намираш се в огромна опасност, дете.
– Сега, като се замисля, осъзнавам, че това се отнася за всеки път когато се озовеш близо до мен.
Тя цъкна укорително с език.
– Глупости. Винаги съм ти мислила най-доброто.
Изсмях се рязко.
– Най-доброто. Много смешно.
Лий повдигна вежда.
– Имаш ли причина да си мислиш другояче?
– Ами като за начало, открадна ми с измама огромен магически меч и ме продаде на Маб.
– Пфу – каза Лий. – Мечът беше просто бизнес, дете. А що се отнася до продажбата на дълга ти на Маб... аз просто нямах избор.
– Да бе, да.
Тя повдигна вежди.
– Не би трябвало да реагираш така, скъпи кръщелнико. Знаеш, че не мога да говоря неистини. След последната ни среща аз се върнах в Страната на феите с огромна сила и разстроих жизненоважни равновесия. Те трябваше да се възстановят и твоят дълг се оказа механизмът, който кралицата предпочете да използва.
Погледнах я намръщено.
– Върнала си се с огромна сила? – Погледът ми попадна върху ножа на кръста й. – Това, което вампирите ти дадоха?
Тя леко докосна дръжката на ножа.
– Не го омаловажавай. Този атаме не е тяхно творение. И не беше точно подарък, а замяна.
– Аморакус и това нещо са от един сой? Това ли искаш да ми кажеш? – Преглътнах звучно. Моята фея кръстница е достатъчно опасна и без да притежава силни магически артефакти. – Какво е това?
– Не какво, а чие – поправи ме Лий. – Във всеки случай можеш да си сигурен, че предавайки дълга на Маб, в никакъв случай не съм искала да ти навредя. Никога не съм ти желала злото.
Погледнах я намръщено.
– Опита се да ме превърнеш в една от своите хрътки и да ме държиш в колибка, кръстнице.
– Там щеше да си в пълна безопасност – възрази тя. – И много щастлив. Просто исках най-доброто за теб, дете, защото съвсем не си ми безразличен.
Стомахът ми направи салто и аз преглътнах.
– Да. Ъъъ... Това е... типично за теб. Предполагам. По един извратен, безумен начин, но мога да го разбера.
Лий се усмихна.
– Знаеш си. А сега да се върнем към работата. Защо ме повика тази вечер?
Поех си дълбоко дъх и се напрегнах.
– Виж какво, знам, че напоследък не се погаждаме особено. Всъщност никога не сме се погаждали. И нямам кой знае какво да предложа в замяна, но се надявам, че все пак ще се съгласиш да сключиш сделка с мен.
Тя повдигна златисточервеникавата си вежда.
– За какво?
– Трябва да поговоря с тях – отвърнах аз. – С Маб и Титания.
Изражението на лицето й стана отнесено и замислено.
– Трябва да знаеш, че ако решат да те нападнат, аз няма да мога да те защитя от тях. Силата ми е нараснала, но не чак толкова.
– Разбирам. Но ако не разровя това до самото дъно и не намеря убиеца, и без това съм мъртъв.
– И аз така чух – отвърна кръстницата ми. Тя вдигна дясната си ръка и ми я протегна. – Дай ми ръката си.
– Трябва ми, кръстнице. И двете ми трябват.
Смехът й прозвуча като звън на камбанки.
– Не, глупаво дете. Просто хвани моята. Аз ще те пренеса.
Погледнах я предпазливо и попитах:
– На каква цена?
– Никаква.
– Никаква? Ти никога не си правила нещо даром.
Тя завъртя очи и поясни:
– За теб не, дете.
– А за кого?
– Не някой, когото познаваш или си познавал – каза Лий.