Късата битка привлече вниманието дори на събраните спонсори.
Зейвиър Зонора беше много, много добър. И беше стигнал до полуфинала, без дори да се изпоти.
Напрегнато и трудно състезание между талантливия, но непредсказуем мексикански пилот Хоакин Кортес и класирания под №4 в ранглистата много талантлив 18-годишен състезател от Индия Варишна Кришна.
Състезанието беше спечелено от индиеца в Обиколка 74 по време на шестата фаза преследване.
Всички бяха единодушни, че това състезание е нагледен пример за жестокостта в надбягванията по двойки.
Германецът Шумахер водеше през цялото състезание. Влизанията му в питстопа бяха великолепни — всичките за не повече от 8 секунди — и след това той се изстрелваше на пистата като куршум.
До Обиколка 50 вече си беше осигурил солидна преднина от половин обиколка пред Бейкър и всички коментатори бяха сигурни, че след поредното влизане в боксовете с нови магнитни дискове той ще дръпне напред.
Обаче при този стоп питмашината на Шумахер неочаквано замръзна насред работа.
Системна грешка.
И докато старшият механик на Шумахер ругаеше и се опитваше да стартира наново компютъра, Барнаби Бейкър се носеше по пистата, сам, с полуизразходвани двигатели, и надмина Шумахер по най-баламския начин, докато той висеше в бокса. Така спечели състезанието, което никой не очакваше от него, защото всички бяха на мнението, че не заслужава.
Но всички се съгласиха, че при състезанията по двойки е така.
Оставаше още един четвъртфинал и тълпата зашумя в очакване.
Публиката знаеше, че двамата състезатели се обучават при един същ преподавател — това винаги беше гаранция за интересно надбягване.
Обаче всички в училището знаеха, че има и нещо друго: Айзая Уошингтън презираше дълбоко своя млад съотборник — смяташе го за прекалено самонадеян.
Сцената беше готова.
Колите заеха местата си в стартовата решетка.
Надбягването между Уошингтън и Чейсър беше направо наелектризиращо.
За разлика от повечето състезания до момента, в това имаше чувство. Тълпата усети напрежението във въздуха, докато двете коли заемаха местата си в решетката и Айзая Уошингтън се вторачи гневно в Джейсън и Бъг.
Дойде стартът и те се стрелнаха по пистата, състезанието се развиваше при шеметна скорост, с многократна смяна на водачеството и смели надминавания, които караха тълпата да крещи и ръкопляска.
След 20 обиколки нищо не се беше променило. Водачеството се сменяше след всяко спиране в бокса.
Обиколка 40 — по настояване на Бъг Джейсън пропусна едно влизане в пита и в продължение на три обиколки преследваше противника си, но Уошингтън отбиваше решително всички опити да бъде надминат. След това той самият се впусна да преследва Джейсън, но неговият опит също се провали.
И тогава в Обиколка 57 — грешка!
В тази напрегната обстановка беше само въпрос на време някой да допусне грешка и тя се оказа дело на човека, от когото най-малко се очакваше нещо подобно — Сали Макдъф.
Беше нехарактерна за нея грешка на новак — в стремежа си да координира добре идващия питстоп, Сали неволно смеси използвани и нови магнитни дискове и захрани Тарантула с вече използвани, за да бъдат монтирани на „Аргонавт“.
Стопът завърши, Джейсън даде газ, за да излезе от питлейна, но на мига разбра, че нещо не е наред. Не разполагаше с пълна мощност.
Това се оказа скъпа грешка.
Защото „Аргонавт“ трябваше отново да влезе в бокса — още на следващата обиколка.
— Джейсън, ужасно съжалявам! — проплака Сали, докато Тарантула сменяше дисковете. — Вината е изцяло моя.
— Не се тревожи за това! — извика Джейсън. — Просто гледай да се върнем бързо на трасето.
След секунди отпраши към пистата…
… и изведнъж се озова на сантиметри пред „Черният куршум“ и ненаситната му паст. Вече изоставаше с цяла обиколка и трябваше да лети за живота си: Уошингтън беше с нови дискове, пълен с охладителна течност резервоар — и според Бъг очите му били смъртоносни.
Обаче Джейсън не се предаваше. Караше здраво. Съсредоточаваше се с мрачна решителност.