Микровълнов предавател.
Сали така и не видя злосторника. Когато се обърна и започна подготовката за следващия стоп, той беше изчезнал.
След няколко обиколки „Аргонавт“ влезе за смяна на магнитните дискове и дозареждане и бързо излетя обратно на пистата. В следващия момент Джейсън осъзна, че новите дискове са боклук.
— По дяволите! — изрева той. — Не сега!
Трябваше да влезе отново за смяна.
Но Барнаби нямаше нужда да го прави.
„Аргонавт“ влезе в питстопа, а „Дяволска колесница“ профуча напред и само за две обиколки преднината на Джейсън се стопи, а Барнаби излезе с половин обиколка напред. При оставащите само 19 обиколки до края Джейсън едва ли щеше да успее да навакса.
За жалост на Чейсър преднината на противника му се оказа прекалено голяма. Той отчаяно преследва Барнаби до самия край, но без резултат.
Барнаби запази преднината си и след 100 ужасно оспорвани обиколки пресече линията и си осигури място във финала.
На Джейсън му оставаше само да блъска по волана от яд и да върне „Аргонавт“ в бокса.
Беше изхвръкнал от турнира.
„Аргонавт“ се върна в бокса…
… и около него се събра огромна тълпа.
Обаче това не беше обичайната тълпа. Беше тълпа от официални лица и учители, включително директорът по състезанията Станислаос Колдър, човекът, който отговаряше за организацията на турнира, и Жан-Пиер Леклерк, който беше направил едно от редките си посещения във ВИП тентата.
А по средата на всички тези хора стоеше Сали Макдъф със скръстени ръце — и изглеждаше адски доволна от себе си.
Джейсън се измъкна от „Аргонавт“ и се намръщи. След три надбягвания беше уморен до смърт и единственото, което искаше, беше душ и легло.
— Сали — попита той, — какво става?
Сали се обърна към него и се усмихна.
— Не си сваляй още каската, мой млади и талантливи приятелю — още не сме извън играта.
— Какво искаш да кажеш?
— Съдиите проверяват видеозаписите — обясни Сали. — Ела и виж сам.
Официалните лица наистина гледаха два монитора: те бяха свързани с двете видеокамери, монтирани в бокса на „Аргонавт“; а мониторите бяха онези, които Скот Сиракюз беше сложил, за да може Сали и момчетата да се видят как действат. Сега на единия се виждаше ясна черно-бяла картина от бокса на „Аргонавт“: на нея Сали работеше по Тарантула по време на полуфинала срещу Барнаби. Компютърният екран показваше всички жизненоважни статистики от състезанието, от които се разбираше, че картината е от Обиколка 75, състезателно време 37:30 минути.
Сали се премести в края на екрана и надникна в питстопа и когато го направи, една черна фигура се промъкна в бокса на „Аргонавт“ зад гърба й и бързо остави преносим микровълнов предавател до купчината с магнитни дискове.
Когато започна да се измъква, черната фигура несъзнателно погледна нагоре — лицето й се озова право срещу камерата — и всички видяха кой е това.
Гуидо Моралес.
Старши механикът на Барнаби Бейкър.
— Господи… — възкликна някой.
— Господа! — провикна се директорът по състезанията. — След десет минути свиквам извънредно прослушване в залата за пресконференции. Моля господата Бейкър и Гонзалес да бъдат предупредени, че присъствието им е наложително. Налага се да отговорят на някои въпроси.
След трийсет минути прослушването беше завършило.
Пред лицето на съкрушителните видеодоказателства на Сали, на които се виждаше как Моралес поставя магнитния предавател до дисковете за „Аргонавт“, за да ги изтощи и да принуди Джейсън да влезе отново в пита, Барнаби Бейкър беше дисквалифициран и победата му беше анулирана.
Колдър беше особено остър в оценките си.
Каза, че ако зависело от него, Барнаби и Моралес щели да бъдат изхвърлени от спортното училище за толкова безчестно поведение. Обаче по молба на техния учител Зороастро, който твърдеше, че това е случайна постъпка, отчаяно действие в разгорещеността на състезанието, спаси задниците им и те трябваше да понесат само унижението да бъдат лишени от победата.
След това изявление дойде ред на съобщението, което 250 000 хиляди зрители посрещнаха с възторжени викове и ръкопляскания.