Така след само една обиколка Джейсън трябваше да влезе в бокса и когато излезе за Обиколка 2, се озова на една кола дължина пред „Острие на скоростта“.
Последвалата фаза преследване беше крайно безмилостна.
Точно както беше направил с Хорейшо Уонг по-рано, Зейвиър погна Джейсън.
Пилотирането му беше съвършено: истински урок по пилотиране на летяща кола, при това с хирургическа точност. С всяка обиколка Зейвиър се доближаваше малко към „Аргонавт“.
Обаче там, където Уонг се беше провалил, Джейсън дори не се поколеба. Отблъскваше нападението на Зейвиър по единствения възможен начин — караше също толкова добре.
След всяка обиколка тълпата надаваше високи възгласи. След произшествието с предния спойлер никой не очакваше Джейсън да оцелее повече от няколко обиколки. От друга страна, това беше момчето, което днес беше оцеляло в преследване, продължило 9 обиколки.
Една обиколка се превърна в пет.
Фазата преследване продължаваше.
Ловуването на Зейвиър не спираше.
Девет обиколи… десет… единайсет…
Джейсън караше и решително стискаше зъби.
Зейвиър го преследваше като хрътка — обиколка след съвършена обиколка — и в един момент дори се изхитри да доближи предния си спойлер на 6 сантиметра от задницата на Джейсън… но не успя да се промъкне.
Джейсън успя да отбива атаките му в продължение на удивителните дванайсет обиколки, преди на Зонора да му се наложи да влезе в питлейна.
Джейсън така и не успя да възстанови изгубеното време заради принудителното влизане в бокса.
Резултатът беше жесток. Това означаваше, че ако продължават да се преследват от питстоп на питстоп и той винаги влиза втори, винаги ще е на обиколка след Зейвиър и винаги ще бъде преследван.
И състезанието наистина се превърна в една безкрайна фаза преследване: Джейсън не спираше да бяга, а Зейвиър го преследваше безогледно и жестоко — и винаги беше на една грешка от победата.
Дори влизането в бокса не помагаше. Сали успяваше да свърши питстопа за 8 секунди, но старшият механик на Зейвиър, Оливър Кох, беше също толкова добър.
Минаха 20 обиколки — Джейсън, изтощен и капнал, караше на ръба на безсъзнанието.
40 обиколки — на Сали не й беше позволена и най-малката грешка и тя не допусна нито една.
60 обиколки — вратът на Бъг започна да се схваща от непрестанното обръщане, за да провери какво прави Зейвиър зад тях.
80 обиколки — Зейвиър продължаваше да ги следва по петите.
Не спираше да стоварва съвършените си обиколки върху Джейсън, а Джейсън нямаше какво друго да направи, освен да продължава да кара все така перфектно — подобно на механичния заек при кучешките надбягвания, който вечно е на ръка разстояние от муцуните на кучетата, но никога няма да бъде настигнат.
Когато обиколките станаха 90, зрителите се изправиха на крака. Сред учениците мнозина твърдяха, че ако надбягването между Бейкър и Чейсър е било ненавистно, то това е смъртоносно и ще продължи до последната, стотната обиколка.
Случи се в Обиколка 98.
Нещо, което никой не можеше да си представи.
Двамата пилоти влязоха в боксовете — Зейвиър първи, Джейсън след него, понеже трябваше да направи пълна обиколка, преди да успее да се прибере за това жизненоважно последно спиране.
Спря и видя, че Зейвиър е още вътре. Оливър Кох подскачаше като луд около „Острие на скоростта“, а Зейвиър крещеше и размахваше юмруци.
В този миг Джейсън видя какво се е случило.
Накрайникът на маркуча с охладителна течност на Кох се беше счупил и от него пръскаше из целия бокс.
Това означаваше, че най-неочаквано „Аргонавт“ и „Острие на скоростта“ отново са в равностойни позиции.
Сали проведе блестящ стоп…
… точно в мига, когато Кох успя да се оправи с маркуча. Двете коли излязоха от питлейна в един и същ момент, с тази разлика, че сега „Аргонавт“ беше малко по-напред от „Острие на скоростта“!
Бяха пак на пистата, но в оставащите две обиколки Джейсън имаше преднина!
Оставаше една минута гонка до финала.
Джейсън летеше напред.
Зейвиър го преследваше.
Руум! Руум!
Оставаше още една обиколка, а Джейсън продължаваше да води с половин дължина.