Выбрать главу

Бъг каза нещо в слушалката в ухото му.

— Да, и мен — отговори Джейсън. — Присвива ме и се върти като центрофуга на пералня.

Огромната транспортна лента се раздвижи с драматично металическо щракане и суперобтекаемият черно-златист „Локхийд-Мартин“ на Алесандро Ромба, първия в стартовата решетка и настоящ световен шампион, беше пренесен на арената на Колизея…

… и 60 000 ВИП зрители ревнаха в един глас.

Колата на Ромба ла Бомба спря. Сочеше като ракета към външната арка на Колизея. Това беше изходът към същинското трасе.

— Двайсет секунди до старта… — чу се гласът от високоговорителите. — Вторият в класирането да се приготви…

Огромният електронен циферблат на информационното табло започна да отброява 20 секунди с пиукане…

… тълпата се размърда…

… бип… бип… бип…

… от тунела Джейсън наблюдаваше колата на Ромба. Сърцето му се беше качило в гърлото.

Сали го потупа по рамото.

— Късмет, момчета. Ще ви чакам и на двата бокса.

— Благодаря, Сали. Успешна работа.

Бип-бип-бип…

Отброяването завърши, прозвуча пронизителен сигнал и светофарът светна зелено. Алесандро Ромба се понесе с рев от стартовата решетка, излетя от Колизея и Италианското бягане започна.

Щом Ромба се озова извън Колизея, транспортната лента се събуди за живот.

— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на второ място състезател да излезе на пистата…

Отброяването на 20-те секунди отново започна и колата на второ място в стартовата решетка — пурпурночервеното „Рено“ на Фабиан — излезе от тунела на огрения от слънце старт. Тълпата зарева пак.

Транспортната лента се премести напред с едно място. Пилотите гледаха напрегнато, докато чакаха да им дойде редът да излязат на стартовата решетка пред погледите на истеричната тълпа.

Отброяването стигна до двайсет и Фабиан излетя от мястото си.

— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на трето място състезател да излезе на пистата…

Джейсън гледаше как всяка кола се премества по транспортната лента, заема мястото си в стартовата решетка, излита и изчезва от поглед — приличаха на патрони, вкарвани в патронника на оръжие и изстрелвани.

Нервите му се опъваха все повече и повече. Да гледа как всяка кола поема към старта му действаше като хипноза. Трак-трак, бип-бип, излитане, трак-трак, бип-бип, излитане…

А после гласът от високоговорителите излая тенекиено:

— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на 12 място състезател да излезе на пистата…

Беше се задълбочил толкова в ритъма, с който всяка кола излизаше на старта и излиташе, че се изненада, че е дошъл неговият ред.

Лентата изнесе „Аргонавт И“ от тунела под заслепяващата слънчева светлина…

… и в един съвсем различен свят.

Тълпата, натъпкана в древния стадион, виеше и ревеше, ръкопляскаше и свиреше. Всички бяха абсолютно подивели. И това бяха ВИП персоните! Джейсън не можеше да си представи какво ще правят обикновените фенове на ФЛК покрай трасето.

„Аргонавт II“ спря с друсане в стартовата решетка.

Зареден и готов.

Сводестият тунел, който извеждаше от Колизея, зееше пред Джейсън.

Бъг прошепна нещо.

— Знам, брат ми — отговори Джейсън. — Дръж се.

Дигиталното отброяване стигна до нула, светофарите светнаха зелено, ферарито „Ф-3000“ изригна от Колизея и Джейсън започна първото си участие в състезание от Големия шлем.

Скорост.

Супертурбо заслепяваща скорост.

Рим прелиташе покрай Джейсън в размазани хоризонтални чертички, преди той рязко да остави града във въздушната струя зад болида и да се стрелне нагоре по гръбнака на Италия, цепейки към Флоренция.

Зрителите бяха обградили магистралата по цялото й протежение и в дълбочина триста метра.

Отпред Джейсън виждаше спойлерите на двете коли, които бяха стартирали преди него. Двайсет секунди не бяха кой знае каква преднина и те вече бяха започнали двубоя.

В този момент — бам! — и Джейсън се гмурна в първата Пързалка от многото по трасето и изведнъж се оказа непосредствено зад двата болида пред себе си.

И двата бяха принудени да забавят темпо пред една от вратичките, защото никой не искаше да отстъпи, и сега Джейсън вече беше по петите им и се опитваше да прецени дали може да ги надмине преди следващия тесен отвор.