Джейсън оглеждаше светлините на размагнетизиращите ивици право пред себе си — те препречваха пътя му към питлейна. Последното препятствие!
Той провери индикаторите на магнитните дискове:
Маг. 1 — 2,2%
Маг. 2 — 2,3%
Маг. 3 — 4,1%
Маг. 4 — 2,4%
Маг. 5 — 2,2%
Маг. 6 — 2,3%
Пет от шестте диска бяха останали с 2% мощност, а единият с малко над 4%.
В спортното училище по време на Състезание 25 беше научил, че минаването през размагнетизиращата ивица те лишава от 3% от магнитната мощност.
— Имам нужда само от един процент, за да успея — изсумтя той.
Обаче също така знаеше, че ако „Аргонавт II“ се задържи прекалено дълго над размагнетизиращите лампи, ще изгуби повече от мощност от това — всъщност цялата си мощност — което означаваше, че ще падне като камък във водата…
— Дръж се, Бъг. Тръгваме.
„Аргонавт II“ се наклони и полетя към входа за питлейна с 15 км/ч — насочи се право към редицата червени размагнетизиращи светлини.
Тълпата се умълча.
Джейсън затаи дъх.
„Аргонавт II“ прекоси размагнетизиращата ивица.
Арматурното табло на болида започна да подава панически сигнали, защото равнището на магнитната му мощност се промени на мига:
Маг. 1 — 0,0%
Маг. 2 — 0,0%
Маг. 3 — 1,1%
Маг. 4 — 0,0%
Маг. 5 — 0,0%
Маг. 6 — 0,0%
Индикаторите започнаха да премигват като лампички на елха. Червените предупредителни лампи блеснаха.
„Аргонавт II“ прекоси бордюра на пистата и когато се озова от другата страна, пет от магнитните дискове вече бяха на нула.
Обаче в единия още имаше живот.
Бяха му останали 1,1% магнитна мощност.
„Аргонавт II“ още се движеше — с нокти и зъби.
Тълпата по крайбрежието завика от радост.
И така — с пълзене, влачене и накуцване като ранен войник, който напуска бойното поле — „Аргонавт II“ влезе в бокса.
Дзън! Дзин! Бум!
Тарантула работеше бързо.
Старите магнити бяха свалени. Новите монтирани. Същевременно бяха закачени маркучите за сгъстен въздух. Тарантула монтира напълно нов нос. Резервоарите за охладителна течност бяха напълнени.
Всички стрелки на индикаторите по арматурата скочиха нагоре — обновени, освежени, заредени.
Джейсън огледа района на боксовете.
Беше почти празен, защото повечето технически екипи бяха тръгнали за другия край на страната, за Пескара, където щеше да е вторият питстоп.
Джейсън огледа района пак, донякъде надявайки се да види Скот Сиракюз, обаче надеждите му бяха напразни. Сиракюз не беше дошъл.
В този момент Тарантула се вдигна и се дръпна от болида, а Сали го плесна по каската.
— Време е да се връщаш в състезанието. Давай газ и напред!
Джейсън натисна педала и „Аргонавт II“ изхвърча от бокса с цели четири минути изоставане от групата и отново се включи в състезанието.
Зад гърба му Сали незабавно започна да товари нещата си — тя също трябваше да отиде в Пескара.
Основната група състезатели профуча покрай палеца на Ботуша и после се стрелна през Месинския проток, за да опише осмица около Сицилия и Сардиния.
Тълпите по крайбрежието на двата острова започнаха високо да приветстват болидите, докато те прелитаха покрай тях с яките 800 км/ч.
Обаче най-силните викове се чуха, когато се показа изостаналата на последно място Кола №2 от отбора на Ломбарди, пилотирана от момченцето от спортното училище. Болидът се носеше покрай зрителите с максимална скорост, макар да беше изостанал на безнадеждните четири минути от останалите.
На тълпата това й харесваше.
Това самотно „Ферари Ф-3000“ не можеше да спечели състезанието, но въпреки това се опитваше.
Благодарение на мобилните телефони новината се разпространи по крайбрежието, така че когато „Аргонавт II“ минаваше покрай нова група зрители, го посрещаше гигантска „мексиканска вълна“, която се опитваше да го следва. Тълпите го поощряваха.
Летящият камион с ремарке на отбора „Ломбарди“, в който беше Сали Макдъф, свистеше по магистралата по лента, специално запазена за техническите екипи, които бързаха за Пескара.