Джейсън се удиви.
Пропускането на само три състезания го беше запратило от 4-то чак на 8-о място. Разбира се, Зейвиър си оставаше първи — нали беше натрупал толкова голяма преднина, преди да заминат за Европа.
Джейсън много добре осъзнаваше, че само класиралите се на първите четири места ще получат покана за участие в Ню Йорк Чалънджър през есента. Разследването трябваше да почака. Беше дошло време да се връща в Международното училище за пилоти.
Тъкмо си беше събрал багажа, за да напусне болницата, когато една от сестрите донесе писмо.
— Току-що пристигна. — И му го подаде.
Джейсън отвори плика и се намръщи. В писмото пишеше:
„Е? Как са кошмарите?
Момченце, не си ври носа, където не ти е работа.“
Международното училище за пилоти
Хобарт, Тасмания
Джейсън се върна в спортното училище и установи, че по време на краткото му отсъствие светът изобщо не е спрял да се върти.
Уроците в класните стаи продължаваха; боксовете гъмжаха от тренировки; коли се стрелкаха насам-натам; летяха по магистралите, водещи във вътрешността, или с рев заобикаляха залива Сторм.
Още два дни му беше забранено да се състезава, така че можеше да посещава само учебните часове.
На обяд в столовата на училището Ериъл Пайпър дойде и седна при него.
— Добре дошъл! — И го потупа по рамото. — Единственият пилот на света, който е достатъчно луд да катапултира надолу! Как си?
— Всеки ден все по-добре — отговори Джейсън. — Нямам търпение да се върна на пистата.
— Искам отново да ти благодаря, че ми позволи да се изправя срещу Фабиан! — каза Ериъл. — Беше много яко от твоя страна!
— Реших, че заслужаваш възможността да му го върнеш.
Ериъл се усмихна.
— Джейсън, нямаш представа какво въздействие имаше това състезание върху мен… и върху момичетата по цял свят! Трябва да видиш пощата ми. Стотици момичета искат да станат пилоти. И се радват, че победих Фабиан. Това е оказало въздействие. Благодаря ти.
— Няма защо. И аз ти благодаря, че можах да потренирам на спокойствие — отговори Джейсън. — Както виждам, добре си се състезавала и тук, в училището. На кое място си в класирането? На пето?
— Аха. — Ериъл се ухили. — Една победа, едно второ и едно седмо място. Двайсет и три точки за три състезания. Това състезание срещу Фабиан ми върна радостта и желанието за победа. Сега съм на пето, но важни всъщност са първите четири. Искам да отида в Ню Йорк.
Джейсън кимна и се зарадва на блясъка в очите й. Старата Ериъл се беше върнала.
Огледа столовата и забеляза, че по време на отсъствието му май са се оформили нови приятелства: Хорейшо Уонг седеше до Барнаби Бейкър на масата на Зейвиър Зонора. Там беше седнал и младият мексикански пилот Хоакин Кортес. В момента учителят на Зейвиър Зороастро говореше на Уонг и Кортес и двамата слушаха внимателно и от време на време кимаха.
Ериъл също ги погледна и каза:
— Да, докато те нямаше, Зороастро и Барнаби Бейкър доста поработиха за изграждане на група. Много. От седмица всеки ден обядват с Уонг и Кортес. А преди два дни Зороастро вечеря с твоя другар по отбор Айзая Уошингтън.
— И какво според теб означава това?
— Наближава краят на сезона. Още нищо не е решено. Трябва да се спечелят четирите места за Ню Йорк. Състезанията ще стават по-тежки, а и по-дълги, още по-изтощителни. Не бива да забравяш, че последните десет състезания се провеждат по правилника на професионалните: навсякъде има размагнетизиращи ивици и мъртви зони, финалът е чак като прекосиш линията. Джейсън, влизаме в един нов свят и си мисля, че Зороастро и неговите момчета изграждат стратегически съюзи. Имам чувството, че нещата тук, в училището, ще станат много, много сериозни.